ПО-ДОБРЕ НЕСТАБИЛНА ДЪРЖАВА, ОТКОЛКОТО СТАБИЛНА КОЧИНА

Кой превърна държавата в кочина? Кочина с щастливи прасета, които грухтят, приели образите на депутати, министри, банкери, медийни магнати...

Това се питат хилядите хора, изпълващи улиците на София и другите градове.

Няколко вечери бях на площада пред Министерския съвет. Видях протестиращите - срещнах сред тях приятели, близки и далечни познати, читатели на "Стършел". Нямаше ги чегеварите от февруарските митинги, нямаше ги дончовците, янковците и ангелславчевците. Йоло Денев го нямаше даже... Имаше нормални хора, дошли с деца за ръка или на раменете си. Хора, тръгнали на протест не заради сметки за ток, а да защитят свободата и достойнството си. Познах ги - хората от сините митинги. И се върнах в миналото - в 1989 или в 1997... Когато пак се налагаше да сме на улиците заради свободата и демокрацията. Чух лозунгите от онова време. Усетих онази гражданска енергия, която донесе промените и тласна държавата ни напред - в посоката към Европа.

Държавата, която някакви олигарси и мутри искат да връщат назад - към управление от руско-азиатски тип.

Управляващите може да ни гледат по телевизията, но не ни виждат. Не усещат енергията ни за промяна. И мислят, че всичко ще се уталожи за ден-два... Те ще се извинят за Пеевски - било "грешка". Ще изберат друг шеф на ДАНС. Ще ни обещаят това-онова, едно или друго... По-ниски цени на тока или по-висока минимална заплата. А ние ще им повярваме и ще се приберем по къщите си. Пък щастливите депутати и министри ще заминат на море в Евксиноград.

Този път - не! Ще стигнем докрай - до оставката на правителството и до нови, предсрочни избори! По нови правила!

И нека Орешарски, този "сламен човек", не ни плаши с икономическа нестабилност. Той не е за премиер - може да има икономически знания, но няма морал. Мислехме го, че е само под чехъла на Станишев и Моника, а той се оказа и под патъка на Доган.

Не искаме да ни управлява спалнята на Станишев, сараят на Доган, кредитната карта на Сидеров!

Много унижения понесохме в тия двайсет и три години - дотук!