Свобода или МОЧА

Когато „издялках” в блога си съкращението МОЧА ( Монумент на окупационната червена армия) за обозначаване на паметника на съветската окупация в центъра на София, не съм си мислил, че ще доживея да се почувствам като татко Карло и да видя как творението ми заживява свой живот.
Приликата с Пинокио не е дърводелска.
Пинокио, когото преименуваха в СССР на Буратино, има нещо общо със символиката на лъжата ( и с поуката, каквато тепърва предстои да си извадим).
Тъкмо това се опитвам да обясня от години: МОЧА е преди всичко еманация на болната ни от прекомерно търпение нация, обхваната от вредна поносимост спрямо лъжата, която не просто ни заобикаля, но и доминира над главите ни, когато я заобикаляме с преклонена главица.
Време е да заобиколим МОЧА с вдигнати глави и да си поискаме освобождението от „освободителите”.
МОЧА, след дълго пренебрегване, получи първото медийно признание като жив, злободневен проблем.
23 юни 2013, 12:34
Опаковай МОЧА!

23 юни 2013

“МОЧА (монументът на окупаторската Червена армия) е една от новите спирки на протеста малко след Народното събрание и преди Орлов мост – точно пред Паметника на съветската армия. Там група хора посрещат участниците в шествието със скандиранията: “Да махнем оттук червения боклук” и “Паметник за скрап”. Те носят плакати с надписи: “СвобоДА или СССР” и “Дойде време ставайте от сън се пробуждайте”.

Активистите са от фейсбук групата: “Инициатива за демонтиране на паметника”, които няколко пъти в годината опаковат Паметника на съветската армия. Целта е да се покрие надписът върху паметника – “На съветската армия освободителка от признателния български народ”. Така вчера (както и в предишни дни) монументът се покрива със знамената на България и на Европейския съюз. Паметникът е изграден през 1954 г.

“От изграждането до ден днешен той не символизира идеята, вложена в надписа, а комунистическия режим. Дори мотивите за неговото изграждане са свързани с режима. Желанието на участниците е паметникът да бъде преместен на друго място, където да има значението на исторически символ”, обяснява Мартин Заимов, участник в събитието.

Искането за преместването му той обяснява по следния начин: “Паметникът е антибългарски, а защитниците му имат антибългарска нагласа. Проблемът е, че Русия е окупатор, а не освободител”.

Жени Георгиева, също участник, допълва: “Функцията на всеки паметник е да напомня позитивната история и да буди гордост, а не да обозначава това, което ни е унижавало и да буди срам. Паметникът на Съветската армия е най-големият в България и е символ на това, че ние стоим под поробителя си. Когато попитам някого защо не иска паметникът да бъде премахнат, обикновено отговаря, защото не ми пречи, не го виждам. На езика на психологията това означава, че той мрази града си”.

На въпрос има ли връзка между протестите и махането на паметника Мартин Заимов заяви: “Има важна връзка между миналото ни, което живеем, и дерибейството в управлението, срещу което е насочен протестът. То е продукт на миналото. За да има кардинална промяна, тези символи трябва да бъдат преместени на място, предназначено за тях, а дерибейството – отречено. Нужен е катарзис, това е реалният контекст, в който има да се употреби днес тази дума, а не в смисъла, в който ни се подхвърли…”

Р.S. Очаквайте от днес, понеделник, 24 юни 2013 г., нови акции на същото място по същото време и по същата причина под надслов „Свобода или СССР”.