7 причини за това защо изборите не проработиха и ще трябва да се повторят

Юлиан Попов, http://www.julianpopov.com/

Изборите не проработиха. Няма нужда конституционният съд да се произнася по този въпрос. Няма идеална изборна система и понякога се случва не просто резултатите да не са такива каквито искаме, а просто системата да катастрофира. Ето поне 7 причини, които доведоха до изборния провал:

Костинброд. Истеричната и подозрителна намеса на една медия часове преди да започне изборния ден без съмнение промени изборния резултат и намали изборната активност. Избирателите останаха със силно чувство за дълбок дефект на изборния процес.
51.3% активност. За напрегната политическа ситуация това е ниска активност, която очевидно остава много хора, с иначе активна политическа позиция, неангажирани с изборите. Но не ис резултатите от тях.
1/4 активни избиратели непредставени в парламента.Като допълнение към ниската избирателна активност, поради голямата раздробеност на партии с шанс да прескочат 4%-вата бариера, 1/4 от гласувалите останаха без представителство в парламента. Тази 1/4 освен това не е пропорционално разпределена в политическия спектър. Голяма част от нея подържа онова, което в България наричаме дясно. Един компактен и високоактивен социален сегмент от избирателите остана без парламентарно представителство.
Атака. Влизането на Атака в парламента, една партия, която не е дори крайно дясна партия, не е дори и партия, а е група за граждански и институционален тормоз, както и позицията и на решаваш балансьор, прави парламента почти нефункциониращ като представителен орган.
120/120 - отрязаният сякаш по поръчка, прецизно по средата парламент, в който двете най-вероятни коалиционни конфигурации получиха точно по 50% от местата също прави парламента почти неработещ като представителен орган, потенциално зависим от хрумвания, отсъствие, интереси или подкупност на дори един единствен депутат.
Експертно правителство. Единственият смисъл от експертно правителство е ако пред него стои конкретна и относително краткосрочна задача, каквито са служебните правителства например. Когато очакваш дългосрочен политически ангажимент и отговорност от едно правителство и когато има действащ парламент, експертното правителство е по-скоро рецепта за неуспех.
Изборите не отразиха протестите. След близо година протести, които доведоха до предсрочни избори и ясно показаха, че страната има сериозни и освен това много сложни проблеми, с които политическите партии не бяха успяли да се ангажират досега, фактът, че и предизборната кампания и изборните резултати почти не отразиха протестите, не се появи политическа сила, която да бъде поне частично припозаната поне от част от протестиращите като своя, беше също рецепта за висока парламентарна нестабилност и дори неадекватност.

Провалът на изборите не е непременно провал на една по-добра партия или успех на една по-лоша. Нито пък е провал на изборната системата. Подобен провал може да се случи на всяка изборна система. Затова с пренаписване на изборните правила нещо може да се промени, но надали ще се реши проблема с провалените избори. Някои от причините могат да се отстранят. Може например да се наложат много строги санкции за евентуален втори Костинброд, може да не се обещават експертни правителства, може партиите, които останаха отвън да се консолидират, а всички партии могат да анализират и да се ангажират сериозно с исканията на протестите. Други причини са плод на случайността – например това Атака да се окаже балансьор или парламента да зависи от един свободно блуждаещ глас.

Така или иначе изглежда много вероятно, че провалените избори ще трябва да се преиграят. Дали това ще стане по нови правила или по старите правила, вероятността, че от втори опит ще успеят е много голяма. Което, разбира се, не освобождава избирателите от ангажимента им да седят пред фейсбук, готови да изкочат на улицата при следващото посегателство срещу тях.

(снимка Васил Гарнизов)