МАСЛО В ОГЪНЯ НА ОМРАЗАТА

 Живеем в пространството /триизмерна система/, а често мислим плоскостно. Така Велислава Дърева противопоставя февруарските протести на юнските през 2013 г.

Който се потопи в разсъжденията ѝ, без да желае измъкване от тях, ще разбере, че е много права. Има голяма разлика между статуса и поведението на участниците.

Но  защо журналистката вменява на юнските протестиращи, че "Те презират всеки, който не може да си плати тока и парното, който от безизходица се самозапалва, самообесва, самоосъжда, който блъска от сутрин до вечер, който не може да купи на детето обувки, нито учебници, нито лекарства за майка си"?  Защо смята, че хората от юни няма да разберат лузърите и ги смятат за вторичен материал?

 Заради виковете: "Боклуци!", "Курви!", "Педеруги!", "Комуняги!" и "Турци сте!" Така възпитават децата си. Учат ги на гражданско поведение. Така се ставало гражданин, казват“ ?!  Защо Дърева не допуска, че такива скандирания могат да са от провокатори?  Защо в крайна сметка създава омраза /нова или допълнителна/?  Защото погледът ѝ не излиза от рамката "бедни – средна класа". С тясносоциалистическия си маниер тя забравя, че обществото ни е разделено на  бедни, средна класа и олигарси, та придава на хората с офиси качества, може би типични за най-горната прослойка.

В крайна сметка живещите малко по-охолно имат право на своите идеи, ценности и самочувствие. Фактът, че ги заявяват смело и с доза парадност, не трябва да предизвиква талази на непълноценност у несвързалите двата края.   Кога ли ще започнем да търсим координатите на събитията, отговарящи на положението им в общественото пространство, а не на идеологическите плоскости? Разцеплението е стигнало крайно опасен пик - показаха го резултатите от изборите. Законната икономика и ограничаване на престъпното натрупване на капитал не е ли обединяващият приоритет пред трудно и сносно живеещите?