За обществено политическия договор

„Отделните личности могат да се разпаднат морално, но народът като цяло – никога”. Това послание е написано преди точно 70 години от чешкия журналист Юлиус Фучик в бележития му „Репортаж, писан с примка на шията”, малко преди да бъде убит от нацистите.

От тогава, до днес, историята на човечеството, постоянно доказва правотата му. Днес за пореден път го доказваме и ние, българите и трябва да бъдем горди от достойното си гражданско поведение. От фактът, че посочихме морално разпадналите се личности и мощно декларирахме – „Не желаем да ни представяте и управлявате”.

Днес ние питаме:

1. Г-н председател на Народното събрание, след като се чувствате обиден от факта, че гражданите протестират пред сградата на законодателния орган и ви замерят с домати, чувствате ли се обиден, от поведението, езика, маниера на председателя на парламентарната комисия по етика и борба с корупцията?

2. Г-жо заместник-председател на народното събрание, вие, която заявявате, че не приемате да ви бъдат поставяни условия и ултиматоми от представителите на неправителствените организации, защо приемате да бъдете зависими и изпълнявате исканията на председателя на комисията по етика? Той по- достоен и по-значим ли е от гражданите, които са пред парламента?

3.Г-н заместник-председател на народното събрание, убеден ли сте, че хората, които не са съгласни с наложените от вас назначения, защото са цената ви за подкрепата на кабинета, са по-опасни за етническия мир от председателя на една партия, която преди година по време на молитва, нападна хората пред джамията в центъра на столицата?

4. Защо, всички вие госпожи и господа или може би другарки и другари, безмълно сте застинали пред безчинствата на една самовлюбена особа?

5. Защо се опитвате да заблуждавате хората, че промяната на Избирателния кодес е панацеята за решаването на проблемите на обществото и спасяването на обществено политическия договор между вас и нас? Договор, чиито клаузи , вие до една пренебрегнахте!

6. Ако можете да смятате, можете ли да ни кажете, дали зад всеки един депутат в народното събрание седят реално подадени поне 10 000 гласа? Добре, нека са 5 000 гласа?

7. Защо се опитвате да противопоставите София на останалата част от страната?  Къде да излязат да протестират хората? В обезлюдените малки селища? В морските градове, където по времето на туристическия сезон, ден година храни? В аграрните райони, където е сезона на усилена селскостопанска дейност? В по-големите градове , като Стара Загора, където голяма част от хората работят в ТЕЦ-те и има опасност да останат без работа? Или може би наетите от Ковачки в Бобовдол? Задавате ли си въпроса, защо хората в по-малките населине места все още ги е страх?

8. Защо плашите с хоас, ако правителството подаде оставка? Това ли е единственито правителсто, единственият министър председател, който може да осигури ред в страната?

9. Защо представителите на партията, която подписа „Големия шлем” с Газпром, твърдят, че хората, които протестират са платени от енергийната мафия. Това означава ли, че има такава мафия? И ако да, защо вие, като представители на законодателната и изпълителната власт, заедно със съдебната, не използвате всички законови механизми, за да я елиминирате?

10. И не на последно място, с кое ваше решение,  с кое ваше действие отстояхте интересите на гражданите, които са ви дали доверието си да ги представяте в най-висшият орган на държавата. Достойно и почтенно ли е,  да се бориш за оставането на власт приемайки, одобрявайки и негласно подкрепйки една особа, която дискридитира и делигитимира не само сабе си и вас, а въобще парламентаризмът в България?

Неуважаеми, народни представители, ние вече не сме поданици, а граждани и не искаме подмяна, а искаме промяна. А вие, ако поне малко доблест ви е останала, трябва да дадете шанс на децата ни, които са носители на новия морал, да започнат тази промяна.

Заключителният възглас на Юлиус Фучик от „Репортаж, писан с примка на шията” е: „Хора, обичах ви, бдете!”

Бих добавила само „ И спрете, предсмъртния поход на морално разпадналите се!”

Диана Димитрова

Интернет лумпен, пияница, наркоман, хулиган и въоще всичко, което господата управляващи сметнат, че съм.