Цветозар Вълков, в. ДневникВ специалната ни тема "Идеи за изход", публикуваме текста на редовния автор на "Дневник" Цветозар Вълков каква може да бъде ролята на президента.
На 16 юни, на третия ден от протестите срещу кабинета на Орешарски, се навърши една година от първата победа над олигархията. Тогава, след демонстрации, президентът Росен Плевнелиев се солидаризира с гражданското общество и наложи вето на закона за горите, писан за олигарсите. Сега държавният глава зае страната на възмутените от новото управление на първия ден и свали доверието си от правителството.
Година след първата победа гражданите имат шанс в съюз с президента да спечелят нова, по-голяма схватка - за по-широко участие във взимането на решения, за по-пряка демокрация. Действащото законодателство дава такива възможности, а Росен Плевнелиев олицетворява единствената институция със запазена легитимност.
Защо е важен съюзът между гражданите и президента?
Първо, исканията на протестите през февруари и юни не са толкова различни. Някои съвпадат - прозрачност, нови изборни правила, мерки срещу олигархията. Сегашните искания са по-радикални - оставка на правителството, нови избори, защото предишните не бяха изпълнени. Вместо прозрачност при назначения на високи постове, станахме свидетели на избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Вместо публично и широко обсъждане на важни закони, получихме нови правила за ДАНС, без да бъде спазено дори законовото изискване за възможност за предварителни дискусии.
Всичко това стана при непредставителен и лишен от доверие парламент и се превърна в повод да се иска оставката на кабинета. Засега управляващите по-скоро изглеждат решени да запазят властта си. Ако все пак Орешарски чуе какво му казва площадът, ще престане да слуша поставилите го в тази ситуация и ще се оттегли. Ако няма оставка Мая Манолова ще се съветва със стотина организации и ще пише Изборен кодекс години наред, ако пък има - оставаме със стария. В първия случай се озоваваме пред знака "Път без изход", а във втория пред - "Пресичаният път е без изход".
Но, изход има
Президентът трябва спешно да организира "Кръгла маса" (не се плашете от асоциацията с Кръглата маса от 1990 г., на която беше посигнато споразумение за мирния преход). Новата "Кръгла маса" ще направи прехода от партизанщина към консолидация и гражданско участие. Само така може да се състоят широки и легитимни дебати около исканите промени в Изборния кодекс и не само.
Но трябва смелост. Ако Росен Плевнелиев се реши да положи основите на такъв форум, той може, от негово име, да предложи за
референдум
идеи за решения на проблеми, които предизвикват обществено недоволство. Така от гражданите би зависело, например, да подобрят условията за избори. Може да се напише цял списък и по други въпроси, на които избирателите да отговорят. Ако Народното събрание случайно продължи работа, идеите, предложени от "Кръгла маса", могат да бъдат вкарани за гласуване в пленарна зала от името на група съвестни депутати. Плевнелиев може да наблюдава от балкона дебатите и ако депутатите шикалкавят и приемат нещо, което не отговаря на обществените очаквания, да потърси решение - пак с референдум. Така депутатите, които по закон имат последната дума дали да има допитване, ще са стимулирани да не шикалкавят, ще са заставени от волята на избирателите.
Ако се види, че подобен механизъм работи,
"Кръглата маса"
може да стане постоянно действащ орган към президента. Той по конституция сам определя структурата и състава на институцията и подобен орган ще е легитимен, а и полезен.
Сега проблемът със законодателството е, че има дупки в него и целенасоченно се правят лобистки поправки. Такива са поправката ''Витоша ски'', поправката ''Пеевски''… Подобни прецеденти създават вратички, не въпреки, а в рамката на закона. И няма гаранции, че всеки следващ парламент няма да ги прокарва. Единствената гаранция е контролът на президента в съюз с обществото.
"Кръглата маса" може да разгледа списък с всички ''прецеденти'' с обществен отзук, които могат да бъдат поставени на общонационално допитване. В разяснителната кампания гражданите ще се осведомят за проблемите, след като вече са имали възможност да проследят дебатите на "Кръглата маса".
За целта съвещанията на "Кръглата маса" трябва да имат легитимност, извън тази която президентът може да даде, като интегрира подобни дебати в структурата на институцията. За целта е нужно президентът да обяви предварителни критерии, по които ще се излъчва представителството в този орган. Това ще внесе прозрачност в процеса, защото в момента има криза на представителността. Може съвещанията да се предават пряко, а медиите биха синтезирали полезната информация. Хубаво е също да се запази надпартийноста на институцията, т.е. преговорите между президента и обществените представители да се водят отделно от тези с парламентарни партии. Самата "Кръгла маса" трябва да си приеме правила за работа и гласуване, за да се гарантира, че в случаи на противоречия между участниците, ще има консолидация на участниците около решенията.
Ще се справи ли президентът?
Той е нещо като морален съдник и му е писано (по Конституция) да разрешава кризи. Росен Плевнелиев намери решение в казуса "Марковска", произнесе се по избора на Пеевски. Спечели доверието на голяма част от обществото, както и уважението на протестиращите. Мнозина могат спокойно да кажат: Той е моят президент. Избран е, овластен е пряко от народа и в случай на политическа криза той има правото да върне властта на народа. Как по-добре от референдум?
Вземете последните новини.png)
