Славея Балдева“Тъй плътна вече е сърцевината ти, Българийо,
че някой ден ще се взриви
и ще се пръсне.
И този ден ще бъде пръвния ти ден.”[i]
По всяка вероятност денят наближава. Наближава неумолимо, колкото и някои да игнорират признаците за това. Нищо повече няма да бъде и не може да е същото. Това правителство е обречено и го знае. Не е имало ресурс, за да го изчерпи. То дойде от отвъдното минало, в което не може да не пребивава, тъй както на пещерния протей не са му нужни очи – нали е живял и живее в пещера. Проблемът му е, че очаква и от другите липса на сетива. Очаква само тъмнина. Това са допустимите му възприятия Очаква и липса на обяснения. Липса на потребност от обяснения. Затова, когато зинат да обясняват, звучат толкова неадекватно – като паднали от Марс.
Номерата повече не вървят.
Протестиращите пречели на народните избраници да работят, медиите сгъстявали напрежението около тях. Ако си натоварен с държавна отговорност, а не изпълняваш очакванията, ако се оплакваш от дискомфорта на протестите, които си причинил – значи не си на правилното място. Значи не осъзнаваш, че властта е отговорност, а не узурпация, сред която да си разиграваш коня.
Просто е – спазвай правилата, бъди прозрачен и отговорен. Не търси от девет дерета вода да докажеш правото си на власт, щом се заключваш пред гражданите си, щом им отказваш правото да ти потърсят отговорност, ако си включил на мръсна газ през лука. И чакаш овации за това. Не, другари и ребята, щурмоваци, танкисти и так далее. Проблемът е у вас. Нашият телевизор не е повреден.
Нещата се повтарят за пореден път. Пред тях са грейнали не житата, а мотиките, които продължават да настъпват. Да, черепите им са здрави. Но ако са оцелявали досега, не значи, че ще оцеляват и занапред. Спокойно – не става въпрос за физическото им оцеляване. Него никой не заплашва. Ние не сме като тях. Заплашено е само бъдещото им оцеляване във властта. Доказаха за пореден път, че присъствието им там е безпредметно и вредно за България и за българите. Не пускат кокала. Мръвките отдавна огризаха. След загубени избори им падна кокал. Как да го изпуснат. Кокалът винаги е бил тяхната кауза. Кьоравото, сделката. Алеко ги предвиди и предсказа. А те се доразвиват непрекъснато.
Но по принцип, между кокал и кауза има съществена разлика. Нищо, че я заличават. Тя съществува.
[i] Едвин Сугарев, „Родина”, Делхи 1998 – София 2005, Издателско ателие Аб