ПАТ или WIN/WIN?

След снощните ми кошмари с добрия сиво-червен вълк и злото черно-бяло агне, тази сутрин се събудих твърдо решен да загърбя емоциите и да се върна към чистата логика. Кръвното през последните 2 седмици си ми е постоянно високо поради вредното въздействие на околната среда, тъй че не се притесних особено и ударих двойно кафе на гладно. То и без това от завчера кифли в София няма, казват че всички са запазени за другарката Манолова… Та след като се извърнах с прясно измито лице към чистата логика, с неудоволствие съзрях огромна грешка, допусната от критиците на най-противоречивата личност у нас напоследък, а като нищо и за следващото хилядолетие.

ВОЛЕН НЕ Е БОЛЕН. Колкото и да им се иска на разни Он- и Оф- лайн лумпени, мога твърдо да заявя, че нито един психиатър не би могъл да го освидетелства. Нито едно от многобройните доказателства за психопатия не би издържало по-внимателен професионален преглед. В случая става въпрос по-скоро за социопатия, което обаче не е тежко психиатрично заболяване, най-малкото защото от него в различна степен страдат почти всичките ни политици от последните 2 десетилетия.

Един внимателен поведенчески разбор лесно ще покаже, че всъщност това поведение е плод на добре премислена и много майсторска актьорска игра. Ако успея да захвърля морала и човечността, бих могъл спокойно да сваля шапка за задълбочената подготовка и прекрасното изпълнение. И също така бих искал да предупредя, че подценяването на Волен би могло да струва скъпо.Плахият ми опит за интерпретиране на мотивацията му, неизбежно ме хвърли към мътния водовъртеж на днешната политическа ситуация.

В шахмата, ПАТ е ситуация, в която слабият играч, останал само с цар, е на ход, но не може да извърши никакъв позволен ход. Поради груба грубата грешка на другата, очевидно по-силна страна, играта двете страни си поделят точките за играта. Така при нас от едната страна БСП и ДПС не могат да управляват без гласа на Атака и са задължени безропотно да обират обществените негативи от неговото арогантно и аморално поведение. От другата страна, Волен е наясно, че командва парада в момента, но пък ако БСП и ДПС все пак се откажат, този негов сегашен апогей ще остане само блед спомен. Звучи логично, но все пак тук ми се губи нещо много съществено. Той би могъл спокойно да продължи да инкасира плодовете на уникалната си и неповторима позиция и без да излишни циркаджилъци в стил „Мама, мамо, виж ме колко съм голям хулиган!”. А той определено не си дава зор безпричинно.

И тогава се сетих, това би могло да е една класическа ситуация, която в бизнеса се наричаWIN-WIN. За БСП и ДПС, от една страна, това шоу е добре дошло, защото поотмества фокуса на гнева на лумпените в друга, по-удобна посока – низкият им морал е едва ли не за предпочитане пред показната пълна липса на такъв. Освен това, когато решат да развалят далаверата с Атака, ще могат да си закичат и допълнителен медал за неговото озаптяване пред онези слепци, които биха повярвали в тяхната абдикация в името на общественото добруване. За Волен Сидеров, от друга страна, разтурването на театъра, би могло да поднесе на тепсия готова платформа за следващите избори в стил „Аз единствен се борих с олигархията в България, първо свалих Герб, а след това БСП и ДПС!”. На него така или иначе не му трябваj повече от 5-6%, колкото да е сигурно мястото му на хранилката, а толкова ……….. все някак си могат да се намерят и/или закупят.

Какво повече му трябва на човек за да класифицира безпогрешно тази ситуация като WIN-WIN или още по-точно предвид броя на участниците – като WIN – WIN – WIN. А ако не забравим да пропуснем макар и формално по-пасивното засега участие на Герб, направо си става WIN – WIN – WIN – WIN, навързани като „свински черва”. Как да не ми се върнат пак снощни кошмари за вълците-вегетарианци и агнетата- колаборационисти на фона на кротко пасящи наоколо птици.

А за капак сега ме и преследва един носталгичен рефрен на онази песен на Каналето от 1994 година: ”И ШАТ НА ПАТКАТА ГЛАВАТА” (http://www.youtube.com/watch?v=9zF0qQGWsIc). Ако решите да изгледате клипа, не забравяйте да се посмеете, дори и да не ви е особено смешно. Все пак всеки има правото да се надява, че след 20 години вече не е чак такава патка…