На варненския фронт нищо ново

            Обяснението за ниската избирателна активност във Варна, според мен е, че на местните избори във Варно нямаше купуване на гласове. А явлението “купуване на гласове”   го нямаше на тия частични избори, понеже политическите сили се пазят. Освен това  явно в този случай и  “застъпници” не са се ползвали масово. Дали новият избирателен кодекс ще реши този проблем е трудно да се каже. За да се избегне купуването на гласове в гетата обаче, трябва да се вземат мерки, иначе изборите се превръщат в пародия. Една от мерките би могла да бъде въвеждането на образователен ценз, още повече по конституция средното образование задължително. На първо време може да се пробва с основно или начално образование като праг на образоваността на населението. Разбира се, популистите веднага ще ревнат, че това е антидемократично, че дори  неграмотната баба Айше от гетото има право на глас, па макар че “избира” за кого да гласува налагайки конец върху бюлетината; също така с тази масова неграмотност може да си обясним някои от изборните резултати, например Глас народен, явна популистка уловка, но е възможно и поради грешка в инструктажа да събрала толкова гласове. Такива случаи имаше и през 2001, когато ендесеварите изгубиха  няколко процента от измамник, не че и те не са такива….

            От друга страна дясната еуфория ми се струва преувеличена. Първо: имаме нереформирани десни партии, които не са заявили в кои пунктове подкрепят “протестиращите”; второ – не е ясно дали подкрепят по-радикалните промени, като преференциалните листи, което си е особен вид мажоритарност; защото мажоритарни кандидати, наредени в някоя партийна кочина, това с  нищо не променя в картинката…

            Не е ясно дали партиите се отказват от субсидиите, или поне да намалят размера им, както и от големият брой депутати, които са нискоефективни.  Да се оправдаваш с “народния” избор, сред като обикновено на повечето избори няма алтернативи, е цинично и дори пошло. Сбърканата представителност в крайна сметка ни доведе до тая криза, това е и обяснението на липсата на икономически искания в тези протести, те просто не са адекватни. Едни нови избори биха очистили сегашните политически уроди, които са застъпили държавата и я доят безцеремонно. Но такива са комунистите – нагли, безсъвестни и пошли.

            Засега в дясно още нищо не  се случило, освен заканите за борба с мафията. Дали общият фронт не е грешка – времето ще покаже. Дали енергията пак ще бъде канализирана и в парламента ще попаднат старите “десни” муцуни като Нейнски, този филм вече сме го танцували? Нещата обаче сами няма да се наредят, ако няма активност и интелект, който да артикулира недоволството. Въпроси, които чакат неотложен отговор.