Лявото и социалдемокрацията в България

“...социализмът е не само работнически въпрос или въпрос на тъй нареченото четвърто съсловие, а е предимно атеистичен въпрос, въпрос за съвременното въплъщение на атеизма, въпрос за Вавилонската кула, която се строи именно без Бог не за достигане небесата откъм земята, а за сваляне небесата на земята.”

Фьодор Достоевски, “Братя Карамазови”

Преди няколко месеца ми направи впечатление изказване на тогавашния служебен премиер Марин Райков, в смисъл, че нито Първанов, нито Станишев могат да дадат на България модерно европейско ляво и че ние имаме нужда от една модерна социалдемокрация. Марин Райков е човек родово свързан със службите на комунистическия режим. Син е на Райко Николов, сочен като служител на българските и съветските тайни служби, развил агентурна дейност във Франция – в тази връзка навремето Франция трудно се съгласява с дипломатическото присъствие на сина му в Париж. Самият Марин Райков е служител на РУМНО – комунистическото военно разузнаване. За малкото време, в което бе премиер, той реабилитира посланиците с досиета в Държавна сигурност.

Друго нещо ми направи впечатление наскоро. То е свързано вече с Румъния. При гласуването на закона за лустрацията, всички гласове против са от Социалдемократическата партия, наследила тяхната комунистическа партия, 70 % от състава на която попадат под санкцията на този закон, принадлежейки към репресивния комунистически апарат или към висшите партийни кръгове на страната. Е, Румъния, страна, спадаща към романоговорящите култури, е цивилизационно по-рафинирана и техните комунисти не се трансформират просто в социалисти, а в доста по-изтънченото и като че ли по трудно разпознаваемо социалдемократи.

Изобщо, струва ми се, ред политически девиации – от комунизма и фашизма, през всевъзможни смекчени форми на левичарство, та чак до твърде актуалните днес “зелени”[1], се свеждат в същността си до левия социализъм като към свой корен и идейно основание. В този смисъл слагам и надсловът от Достоевски, разкриващ по същество идейния фундамент на тази доктрина. Макар че би трябвало да е тривиална, все още е куриозна връзката между общата идейна платформа на социализма сам по себе си и последвалите интернационален социализъм като комунизъм и национален социализъм като фашизъм. В тази връзка има един интересен филм – The Soviet Story.

Но да се върна на екс- служебния премиер Марин Райков. Роден 1960 година във Вашингтон, САЩ, бивш заместник-министър на външните работи в кабинетите на Иван Костов, посланик във Франция и прочее, както стана дума по-горе – сътрудник на РУМНО и син на сътрудник на българските и съвестки тайни служби, ни рекламира социалдемокрацията. Така основателно възниква опасението, че планирано ни се предлага поредната легитимационна метаморфоза на наследеното от съветизацията на страната ляво в социладемокрация. (Между другото много хора симпатизират на тази европейска идея – едно добро начало.) Като че ли сме на път в България да бъде реализиран генетичният ред комунизъм – социализъм – социал демокрация (генетичен, както в плана на абстрактното идейно представителство, така и в собствено родов план, що се отнася до неговите служители). Линия на родово удържане на суверенитета на България в едно чуждо по произход, идеи и интереси ляво. Така политическата и стопанска автономия на страната – нейният суверенитет, – се оказва всъщност лява хетерономия.