Свободата днес и тук 13 Март 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Силата на вкуса

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Eдвин Сугарев

Има едно стихотворение на Збигнев Херберт, което винаги ме е впечатлявало с различния код, с който големият полски поет разчита тоталитарната реалност. Ето го:

 
СИЛАТА НА ВКУСА
На госпожа професор Изидора Домбска
Съвсем не се искаше прекалено силен характер
за нашия отказ несъгласие и упорство,
имахме частица от необходимата храброст,
но всъщност всичко това бе само въпрос на вкус.
Да, на вкус, в който са вплетени фибри душа и хрущялчета съвест.
Кой знае какво би станало, ако по-умело и красиво ни изкушаваха,
ако ни пращаха розовобледи жени гладки като парченца нафора
или фантастични създания от картините на Йеронимус Бош,
но какъв беше адът в действителност,
влажен трап сляпа уличка за убийци барака,
наречена дворец на справедливостта,
домашно изпечен Мефисто в ленинска куртка
изпращаше в терена внуците на Аврора,
момчета с картофеножълти лица,
много грозни червеноръки девойки.
Тяхната реторика наистина бе прекалено окаяна,
(Марк Тулий се обръща в гроба)
вериги от тавтология няколко понятия като бухалки,
диалектика на палачи никаква изисканост на мисълта,
синтаксис лишен от изяществото на условността.
Тоест естетиката не е съвсем безполезна в живота,
не трябва да се пренебрегва науката за прекрасното.
Преди да дадеш своя глас трябва да проучиш внимателно
стила на архитектурата ритъма на барабаните и пищялките,
официалните цветове недостойния ритуал на погребенията.
Нашите очи и уши отказаха послушание,
принцовете на нашите сетива избраха гордо изгнанието.
Съвсем не се искаше прекалено силен характер,
имахме частица от необходимата храброст,
но всъщност всичко това бе само въпрос на вкус.
Да, на вкус, 
който те задължава да си излезеш да направиш гримаса,
да не спестиш подигравката,
дори ако затова трябваше да падне,
безценния капител на тялото -
главата.
 
Това стихотворение е валидно и в днешния ден: да, за силата на вкуса става дума. Сблъсъкът между аморалните наглеци, вкопчани във властта си, и протестиращите по софийските улици не е само нравствен, но и естетически – тези властници са грозни. Не физически, разбира се, но духовно – липсва им достойнство, дух, кураж, истинност, чувство за отговорност, усет към красивото в човешкото поведение – и изобщо в човешкото битие.
 
Не случайно Делян Пеевски се превърна в тяхна емблема. Липсва им този “вкус, в който са вплетени фибри душа и хрущялчета съвест”. Липсва им, защото няма как да имаш вкус, ако нямаш съвест и душа. Вкусът е винаги преплетен с моралния усет – без него не би могъл да съществува.
 
Днешните протести са красиви. Изобретателни са, в своя ход създават своеобразна култура на протеста, каквато преди не е имало. Ако има разлика между тях и тези от февруари, то тя е именно в тази култура. Тя е възможна единствено когато протестът надхвърля емпиричните граници на материалната мизерия и искането на някой грош в повече. Когато засяга сферите на морала и истинността, когато хората протхестрат, защото не искат повече да живеят в лъжа и демагогия. Защото не понясят прелестите на фасадната демокрация – и искат да живеят с вкус, а не по законите на чалгата.
 
Грозни са властниците – което са се затворили в гранитните си сгради и не смеят да се покажат навън. Грозна е самата идея, че можеш да управляваш, опасан със заграждения и полицейски вериги. Грозни са шикалкаванията им, лъжите им, думите им, жестовете им, делата им. Грозна е окаяната им реторика, понятията им като бухалки, диалектиката им на палачи. Както сами виждате, стехотворението на Збигнев Херберт върши работа. То се отнася и до днешния ден.
 
Бих казал същото и за неговия съвет – естетиката да се използва като лакмус за моралната състоятелност на онова с което се сблъскваме. Тъй като тези редове са важни за нашето утре, нека ги повкорим:
 
 “Преди да дадеш своя глас трябва да проучиш внимателно
стила на архитектурата ритъма на барабаните и пищялките,
официалните цветове недостойния ритуал на погребенията.”
 
Няма да дадем своя глас за грозното и недостойното. Чалгата, която ни люля през последните две десетилетия, трябва да си отиде от политическата и обществена сцена. Трябва да я пропъдим от духовния свят на нацията – за да разчитаме в бъдеще да постигнем една не само нормална, но и красива България – ако искаме да живеем не само с хляба, но и с вкус. Трябва да го направим, дори и заради това да падне “безценния капител на тялото – главата”.

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional
loading