Константин Павлов, http://komitata.blogspot.com/Вече 25 дни по софийските улици върви протестното шествие срещу мъртвороденото правителство на Пламен Орешарски.
Вече два пъти шествието тръгва по Цариградско шосе, за да демонстрира истинския брой на протестиращите, които според МВР са около 3000 души.
Задачка. Ако от „Плиска“ до „Орлов мост“ са 2,3 километра и ако през метър сложите по един човек, колко човека ще получите?
снимка: Найо Тицин
Колко пъти повече човека виждате тук?
Има и нещо друго – за разлика от 1997г., когато по улиците се носеха пъстроцветни партийни знамена, в момента всички носят националното знаме и то не защото на площада не е пълно с партийни активисти или с политици, а защото досега, през изминалите години, много умело бяха използвани партийните разделения, за да се внесе раздор между гражданите, партиите и гражданското общество, за да бъде нарязано то на тънки резенчета като саламче и погълнато от олигархията.
В момента на улицата са всякакви хора – Симпатизанти и членове на „Зелените“, на десни партии като ДБГ, ДСБ, „Синьо единство“ и други, от дълго време които не са се интересували от политика, но също и много леви, много членове на БСП и какви ли не още.
Всички обаче носим националното знаме, защото каузата в момента е отърваването на България от захвата на мафията (олигархията) и никакви други разделители не са необходими, докато не свършим поне най-необходимото.
Кои са олигарсите в България?
Олигархът е много богат човек, който печели пари от близостта си до властта. Тоест, това е собственик на предприятие за „организирана корупция“, по подобие на „организираната престъпност“ (наричана още и мафия), на принципа на масовото производство.
Олигархичните империи са фабрики за корупция.
Това са фабрики, които разшириха капацитета си по време на управлението на ГЕРБ и завзеха държавата с правителството на Орешарски.
В този смисъл е сравнително лесно да отделим олигарсите от останалия бизнес, който се опитва да играе по правилата, ето например 98% от държавните поръчки се печелят от 2% от фирмите. Сега остава да подредим печелившите фирми по дял в поръчките и да издирим собствениците им, за да получим представа кои са олигарсите в България.
Затова и сравнението, което левите критици на протестите (дистанцираните или откровено неодобряващите ги) се опитват да направят, вкарвайки всеки с по няколко милиона собственост в списъка на олигарсите ( жокер - при олигарсите говорим за стотици милиони!) или пък настоявайки, че всички са маскари – „Ама и вие имате своите олигарси“, е невалидно – просто трябва да видим, тези които са набедени за олигарси колко държавни поръчки и в какъв обем са получили, а за фина настройка на критерия можем да проверим и каква работа са свършили.
Не е кой знае колко сложно да се провери, ако има свободни медии и здрави институции.
Политически ли е протестът обаче? Протестът политика ли е?
Политиката има за цел да изработи добри решения с достатъчна легитимност. Всичко останало е второстепенно.
Така че протестът е политика и е политически. Легитимност му дават десетките хиляди участници, а решенията, които протестът взима (за символиката, маршрута, лозунгите и методите си) досега са били достатъчно добри.
Но все по-рафинираните провокации, все по-сложните маневри на властта, постепенно ще изискват до по-сложни решения, по-сложна организация на протеста, превръщайки го в политическо тяло, поне за известно време.
В момента олигархията е хвърлила всички сили да разколебае, уплаши или отчая протестиращите, произвеждайки немислими като логика тези и текстове и активирайки всички говорители, които поне малко могат да подкрепят тезите ѝ.
Това е добър знак, мобилизацията на всичко и всички означава, че краят е близо.
И ние ще издържим и ще победим!
Малко забавни четива, ако искате да се повеселите или пък зажадняхте за алтернативни мнения ;)
Вземете последните новини.png)
