Конкретно

Протестите са срещу олигархията на ГЕРБ. Това заяви Румен Йончев, депутат от БСП. Томислав Дончев от ГЕРБ пък каза, че заявлението на германския и френския посланик у нас са червен картон за днешното правителство.

И двамата – Йончев и Дончев, се капсулираха сред подразбираща се невинност на своите партии, докато обвиняваха тази на опонента си. Но през по-голямата част от времето бяха огледало един на друг. В смисъл, че си отправяха еднакви обвинения, от които автоматично се изключваха.

И двамата едва ли биха се чувствали комфортно след 18.30 около Министерския съвет, а впоследствие пред Народното събрание, на „Орлов мост” и по „Цариградско шосе”.

Оказа се, че има хора, които смятат мнението на германския и френския посланик у нас за намеса във вътрешните ни работи. Наистина е намеса – дори груба, но не в работите на България, а в комфорта на олигархията, мафията и обслужващите ги партийни върхушки, които си предават щафетата един на друг.

Посланията на техни превъзходителства са ясни: „отказ от олигархичния модел” и „да бъде чуто гражданското общество”. Не е нужно да се вслушваш продължително, за да чуеш вика му: „Оставка”.

Господата Хьопфнер и Отие казват още, че „принадлежността към ЕС е цивилизован избор”. Този избор е на 180 градуса от представата на задкулисието как се управлява и от практиките на обслужващите го последователно правителства.

Г-н Йончев от БСП отбеляза, че те, посланиците” „вярно са уловили, че протестите са гражданска инициатива, но друг е въпросът дали това е тяхна работа.” А работа ли е на правителство с обречено бъдеще, срещу което от почти месец има масови протести, да ускорява безропотно „Южен поток” след посещението на заинтересована от него страна.

Какви основания има да го прави, при положение че оставката му се пече и е в кърпа вързана. И каква е ползата/вредата от съответния поток.

Сетих се за основанията по неочакван повод. Оня ден бях на Женския пазар. От две сергии си купих кило череши и кило розови домати. Обещавам повече да не го правя. Не и оттам. И черешите, и двата огромни домата, които ми втъкнаха услужливо в плика, бяха скапани. Номерът беше, че отпред стоката е прясна и с добър вид. Но откъм „търговеца” е цялата фира, която купувачът не вижда. Скоро не бях ходила към пазара и проявих необосновано доверие.

Съветвам всички, които ходят на този пазар, преди да платят – да поискат от продавача да им изсипе стоката от плика, за да я разгледат. Ако няма скапан продукт – чак тогава да платят и да си я вземат. Предполагам, че ще настане вой сред продаваческото войнство. То ще бъде уязвено в „правото” си да пробутва развалена стока на доверчивите граждани.

По същия начин на политическите сергии ни пробутват скапана и развалена стока, която очакват и настояват безропотно да приемем. Наистина повечето български правителства от „прехода” не се различаваха особено. Пръскаха обещания от далечния лъскав край на сергията, а после ни пробутваха развалената стока от вътрешния край, която само те виждаха.

Надеждата е, че повече не е останала търпимост към това да ни пробутват и натрапват развалени продукти. Надеждата е, че България се пробуди. Случи се, което не беше се случвало от 20 години. Случи се, което исках, но не очаквах да се случи.

При това положение да зададем „симпатичния” катаджийски въпрос: „Ми кво праим сега”. Щом се е стигнало дотук, хората знаят какво правят.

Но, хора – вие, които от месец протестирате, моля ви, част от вашия маршрут да станат и домовете на обявилите гладна стачка: Едвин Сугарев и Николай Генов. На Таня и Стефан Стоянови. Отидете под прозорците им, повикайте ги, обяснете им, че живи са по-ценни, отколкото мъртви. Впрегнете целия си чар, който видях, че притежавате, за да ги убедите да се откажат да умрат заради някаква гнусна сган. Обречена е тази сган след енергията, която проявихте и продължавате да проявявате.

Всичко ще си дойде на мястото, но ще мине време, ще се изхабят и изхабяват нерви. Само в момента да не пропуснем нечий ценен живот да отиде нахалост.

Хора, моля ви.