Красен Станчев: Цената на кабинета "Орешарски"

Красен Станчев е председател на управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ) и негов изпълнителен директор в периода 1993 – 2007 г. Народен представител във Великото народно събрание (1990–1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и съосновател на "Прозрачност без граници" – България. Има награда от списание Euromoney като най-добър анализатор на България за 1996 г. Интервюто е за портала "Култура".



Управляващите обявиха, че се налага актуализация на бюджета за 2013 г. заради очаквания за неизпълнение на заложените приходи и умишлено занижени разходи. Необходима ли е такава актуализация според вас?

- В изпълнението на бюджета няма абсолютно никакви причини за тревога. Разбира се, има сигнали за възможни проблеми, които могат да възникнат. Първо, има 2.7 пъти по-малко чуждестранни инвестиции през първото тримесечие на 2013 г. в сравнение със същия период на миналата година. Второ, тревожно е по какъв начин ще бъдат изпълнени предизборните обещания. Две седмици преди изборите си направих труда да сметна колко струват обещанията на БСП. Оказа се, че струват около 1 млрд. и 200 млн. лв. годишно, което означава почти двойно увеличение на дефицита. Сегашната бюджетна рамка е при дефицит 1.4 %. Допълнителните разходи от 1.2 млрд. лв. ще доведат до дефицит от 3%. И това беше ясно още преди изборите. След изборите министърът на финансите обясни, че трябва да се удържи тази рамка на бюджета. После обаче изведнъж излезе и каза, че ситуацията е много динамична и трябва да се направи нещо. Следващият показател, който е леко тревожен, е, че ръстът за първото тримесечие е доста по-нисък, отколкото онова, което е предвидено. Предвиденият годишен ръст е около 1% от брутния вътрешен продукт. За първото тримесечие се наблюдава ръст от 0.5%. Заради ситуацията в страната и намаляването на чуждестранните инвестиции ръстът едва ли ще достигне прогнозата в макрорамката на бюджета. Това означава, че дефицитът не би трябвало да бъде по-голям, отколкото е прогнозният ръст, тоест 1 %. Засега поведението на икономиката е два пъти по-бавно, следователно дефицитът не трябва да се надува отвъд границата на онова, което произвеждат икономиката и гражданите. Сигурен съм, че трима души в правителството със сигурност знаят как трябва да се постъпва в такава ситуация – това са Пламен Орешарски, министърът на финансите и Хасан Адемов. Въпреки това Хасан Адемов каза, че всяко правителство трябвало да актуализира бюджета, защото имало различни виждания за света и т.н. Това вероятно е така, но трябва да знаем, че ресурсите, с които разполага всяко правителство, са ограничени. Думите на премиера и на министъра на финансите за неопределеност и динамичност на ситуацията означават, че те не могат да се справят с това, което се иска от тях. Затова залагат на една не особено добра философия на управление на публичните финанси – увеличаване на дефицита доста отвъд онова, което икономиката може да произведе. Ако дефицитът се увеличи до 3%, а икономиката расте с 0.5 %, значи предвиждаме шест пъти по-голяма торта от онова, което е заложено.

Едно от обясненията на управляващите е, че ще увеличат събираемостта на приходите и така ще успеят да посрещнат тези плащания. 

- Не могат да увеличат събираемостта на приходите. По какъв начин ще стане това? Да речем, ще затегнат митниците и пр., но това не означава, че икономиката ще продължи да работи. А щом икономиката работи по-малко, съответно се събират по-малко данъци. Включително данъците, които отиват директно в бюджета, тоест косвените данъци.

Но целта е тези парчета от тортата да се раздадат на повече хора, тоест да се уталожи евентуално социално напрежение. 

- Това, което прави в момента мнозинството в парламента, е да отговаря с икономически средства на неикономически проблеми. Неикономическите проблеми са недоверието в правителството поради начина, по който то беше съставено и по който бяха направени някои съществени назначения. Това не е икономически проблем, това е изцяло политически проблем. Сега те искат да минат за приятели на народа – от Марат насам е ясно какво става в такива случаи. Не съм много сигурен дали става дума за грешна оценка на ситуацията или за пропаганден ход по време на изборите. Тази грешна оценка на ситуацията е в това, че – цитирам Сергей Станишев – България е изпаднала в невиждана стопанска и социална криза. Това просто не е така.

Каква е вашата оценка за ситуацията?

- От началото на годината работните места се увеличават, макар и с малко. Заетостта се увеличава с 0.1%. Безработицата далеч не е тази, на която сме били свидетели. Тя не е 20%, както беше през 1999-2000 г., а някъде около 13-14%, което е много близко до средното в Европа.

И въпреки това експертите от МВФ говорят за неприемливо високи нива на безработицата.

- Неприемливи в какъв смисъл? Въпросът е какво може да се направи. Онова, което може да се направи – и от МВФ го казват – е да се пусне икономиката да работи, като се запазят буфери във фиска. Буфери във фиска означава да не се харчи повече от онова, което се произвежда. Буфер във фиска – и това много добре го знаят и Орешарски, и Чобанов – означава, че ако имаш предвиден ръст, да речем, от 1%, трябва да предвидиш дефицит около 0.5%. Това е.

От управляващата коалиция твърдят, че протестите влошават икономическата ситуация, отблъскват инвеститорите и създават напрежение. Как ще се отразят според вас протестите и евентуални предсрочни избори на икономическата ситуация в страната?  

Не виждам никакви проблеми. България все пак е страна с установени правила на функциониране на държавната машина. Тя не може да остане без правителство. Служебните правителства обикновено са по-ефективни, защото хората, които работят в тях, нямат някакъв специфичен интерес освен поддържането на определена фискална и политическа стабилност за определен къс период от време. Те не харчат пари за политически обвързаности, не участват в избирателни кампании и затова последното служебно правителство спести около 120 - 150 млн. лв., които могат да се похарчат за някои предизборни обещания на политическите партии, като например увеличаване на пенсиите.

Очевидно има нещо извън разполагаемите ресурси, нещо, което буди тревога у финансовия министър и у премиера. Какво е това нещо ние не знаем. Очевидно тези двама господа сами не знаят какво ще им се случи, не знаят по какъв начин ще се държи Сергей Станишев, по какъв начин ще се държи лявото крило в БСП и останалите. Очевидно от тях се иска да удовлетворят и някои други плащания. Вероятно част от тези плащания, които ще трябва да удовлетворят, са плащанията към "Росатом" по делото, което се води срещу НЕК. И премиерът, и министърът на икономиката неколкократно заявиха, че очакват загуба на това дело, което е голяма глупост. В едно от интервютата си, обяснявайки актуализацията на бюджета, Петър Чобанов също спомена този казус. Тук особеното е, че актуализацията на бюджета ще бъде аргументирана с необходимостта от връщане на пари на българския бизнес, което е пълна глупост по две причини. Първо, това няма да бъде връщане на пари само на българския бизнес, а очевидно има замисъл да се даде на някой друг, на някой извън България. И второто е, че средствата стигат за изпълнение на задълженията по невърнат ДДС, някои държавни поръчки и т. н. Но те не стигат, когато пренасочиш разходи от едно перо към друго перо. Тоест, когато например увеличиш социалните помощи без особен смисъл и без предварителен анализ какви ще бъдат резултатите от това, то тогава естествено в някой друг сегмент на фиска се образува дефицит.

Що се отнася до протестите, те имат някакво влияние върху фиска и това са разходите за обществен ред и сигурност. Не може да не се плаща допълнително на полицаите, които са по улиците от началото на февруари. Вероятно там ще излезе някакъв преразход от порядъка на 150 - 180 млн. лв. Но не става дума за влияние на протестите, основната причина е начинът на поведение на мнозинството в парламента. Назначаването на Пеевски е основната причина. Зад това назначение стои очевидният опит за преврат, стремежът за използване на силовите структури за преразпределение на икономическо влияние. Второто, което дразни хората, е превръщането на парламента в ямболски театър, в някакъв абсолютно неадекватен мизансцен. Така че причината за тези малки дефицити във фиска са всъщност маниерът и възгледите на няколко души – най-вече Сергей Станишев, Лютви Местан и някой, който стои зад тях – за това как трябва да се управлява държавата.

Беше постигната някаква формула за преизчисляване на цената на тока и намаляването й с 5%. Доколко реално е това?

- Много е трудно да се каже доколко е реално. Вероятно за някакъв период от време ще има намаляване на сметките за ток с 5 %, а може и с повече. В момента се правят едновременно две неща – чрез цени или по-скоро такси за електричество се прави социална политика и, второ, чрез тези такси се дават предпочитания на едни или други подсегменти на енергийната система, в дадения случай става дума за държавните предприятия. Както при мерките за социално подпомагане, така и в енергетиката има един и същи маниер на взимане на решенията. Първо се взима решение, след това се мисли. В социалната политика най-ясният пример е т.нар. младежка безработица. Това са мерки, които създават професията безработен. Същото е в енергетиката. Рамадан Аталай каза, че законът трябвало да се промени много срочно и затова нямало време да се изпълни изискването да се направи оценка на въздействието. На следващия ден след като приеха закона, той поиска от Българския енергиен форум да направи такава оценка на въздействието. Тя беше направена за един час от двама представители на БЕХ, след като законът вече беше приет. Сметката е горе-долу следната: в енергетиката има около 3.7 млрд. лв. производствени разходи, ако изведете една трета от тях – 1.2 млрд. лв. са за възобновяеми енергийни източници – и намалите плащанията, то тогава се стига до натрупване или изтласкване на проблемите в други сегменти на икономиката. Вероятно такъв сегмент ще бъдат банките, защото те са финансирали част от тези договори – както за възобновяеми източници, така и за други инвестиции в енергетиката.

Следващото нещо, което се случва, е, че се премахва – което е може би разумен ход – една особеност на българската енергийна система: ембарго на вноса и мито на износа. Цената на един киловатчас на регионалния пазар, където българските производители и търговци на електроенергия могат да продават, е около 3.5 цента. А митото или таксата за износ е 3.4 цента. Тоест имате пълна забрана или неизгода за износ. Затова от април 2011 г., когато беше въведена тази система, до март тази година има спад на износа от 2000 мегаватчаса до 100 мегаватчаса. Тоест имаме 20 пъти спад на износа. Възстановяването на някакъв износ, предимно от държавните централи – "Марица-изток" и "Козлодуй", би било възможно и изгодно например на цена 3.5 цента. Но тези 3.5 цента са почти два пъти по-малко, отколкото онова, което плащат българските потребители. Като казвам българските потребители, имам предвид гражданите, защото промишлените потребители плащат повече. Това означава, че държавните централи няма да имат тази печалба, която биха имали на местния пазар. Следователно някои от инвестиционните програми на "Козлодуй" или "Марица-изток" ще трябва да бъдат отложени. Следващият проблем, който съществува в енергетиката, е, че в България големите потребители, например в промишлеността, плащат най-скъпата електроенергия в Европа. У нас се плащат около 10-11 цента, а в Германия около 4.5 цента. Тоест два пъти по-евтино. Това е така, защото се смята, че когато използваш електроенергия, за да произведеш нещо, то в крайна сметка по-високата добавена стойност води до по-високи приходи за системата изобщо. Това е общата практика и тя е пазарна практика. Когато купуваш повече, имаш по-добра преговорна сила и затова получаваш някакви отстъпки. При нас е точно обратното, което означава, че освен проблемите в банковата система заради неизпълнението на договорни задължения и евентуалната невъзможност да се връщат заеми, следващият проблем, който ще възникне, е в намаляването на инвестициите и на ефективността при големите потребители на електроенергия. Така че онова, което се случва, е поредната фалшива икономика в енергетиката. Мислиш, че нещо печелиш, но всъщност губиш.

При сегашното положение решението на проблемите в енергетиката е точно противоположното на онова, което предлага правителството: увеличение на "цената" на микса за период от около две години с около 8-10% и едновременна работа за изчистване на неефективни процедури, договори, структури и задължения. За да може да се пристъпи към либерализация.

Какво мислите за рестартирането на проекта АЕЦ "Белене", за дадените от страна на правителството сигнали, че арбитражното дело ще бъде загубено? 

- Тези сигнали са подготовка на общественото мнение да се плати на "Росатом". Не смятам, че има сила в света, включително руските данъкоплатци, която може да субсидира такъв проект. Просто пазарът е такъв, че не може да поеме изкупуване на такава централа. В България няма никаква нужда от нея, това се знае, доказано е. Един сведущ руски специалист изчисли, че в България на човек от населението се произвежда толкова електроенергия, колкото в Русия. Тази схема да правиш хем социална политика, хем големи подаръци на близки до правителството работи добре в Русия, защото там има един сериозен резерв – копаеш земята и даваш комуто трябва. В България няма какво да се копае. Между другото свободният пазар на електроенергия в България е някъде около 10%. Сега най-вероятно това също ще изчезне и ще се възстанови ситуацията от времето на комунизма.

В едно интервю казахте, че правителството ще обърка енергетиката и ще си отиде. Това ли е препъникамъкът пред това правителство?

- По-скоро имах предвид, че това е целта, а не препъникамъкът. Имам чувството, че съзнателно се върви към разрушаване на възможностите на българската енергетика и на икономиката като цяло. Абсолютно съм убеден в това, което казвам.

Каква е логиката на подобно поведение?

- Логиката е една – поевтиняват активите в страната и съответно могат да се купят от някой приятел на Сергей Станишев. Това е, друга логика няма. Затова и бе предприет такъв радикален ход за използване на службите за преразпределяне на влияние. Затова беше назначен този човек. Това не е случайно действие.

В същото време обаче си правиш политическо харакири.

- Да, но това е за партията, не е за теб.

В такъв случай какво ще се случи с икономиката, ако въпреки протестите това правителство оцелее? Каква ще е икономическата цена на кабинета "Орешарски"? 

- Цената ще е крайната форма на кризата от 1997 г. – големи дисбаланси в публичните финанси, никакви чуждестранни инвестиции, освен може би руски, проблеми с членството в ЕС и НАТО.

Говорейки за успеха на прехода след управлението на Жан Виденов, вие обаче сте казвал неведнъж, че поради смесица от някои обстоятелства – липсата на свобода българските политици да водят парична политика, международната конюнктура и пр. – нито едно българско правителство не е навредило кой знае колко и не е донесло някакви монументални нещастия на страната. Да разбираме ли, че сега картината е по-различна?  

- Такава е традицията в България – волю или неволю икономиката беше относително отделена от политиката, включително от публичните финанси. Там, където имаше някаква връзка, тя беше обикновено обратната. Най-интересният пример е – частично това сега също е залегнало в плановете на Пламен Орешарски – силното капитализиране на Насърчителна банка, сега Българска банка за развитие (ББР), с 500 млн. лв. в края на 2008 г. Тези пари бяха похарчени между януари и май 2009 г., но въпреки това нямаше никакъв ефект. Колкото повече пари на данъкоплатците наливаш в българската икономика, толкова повече се засилва спадът.

Но тази тенденция по отношение на ББР продължи и при управлението на ГЕРБ.

- Не, толкова голямо прехвърляне на обществени средства към тази банка никога не е имало. Сега те се опитват да направят частично нещо подобно. Искат да вземат заем и да го дадат на ББР, за да може оттам, както и през 2009 г., парите да отидат по определени адреси на приятели. Тогава 240 млн. лв. отидоха за оздравяване на финансовото състояние на една банка. Тоест взимате от данъкоплатците, давате на ББР и оттам парите отиват някъде, където трябва, но никой не може да види къде.

Макар да има традиция на такава отделеност или относителна отделеност на икономиката от политиката, тази традиция очевидно не се харесва. Затова и беше направено назначението на Делян Пеевски. Целта е да завземеш един лост, от който можеш много бързо да пренасочиш влияние. По този начин може да управлявате каквото си поискате. Не че нямаше такива случаи в предишното управление. Например ДАНС започва разследване на определена компания, в момента, в който започне разследването, се замразяват договори, платежни процеси и т.н. Разбира се, компанията започва да губи клиенти и пазари и не може да се справи в такава ситуация.

Практиката да се изземва бизнес стана емблематична тъкмо за  управлението на ГЕРБ. 

- Грешката на БСП и ДПС в момента е, че те мислят, че може да се продължава по този начин. Тогава обществото беше относително спокойно, защото имаше относително ясно мнозинство. Сега поради решението на избирателя никой няма тази тежест и не може да се продължава по този начин. Не смятам, че ГЕРБ имаше чак такива прегрешения, но те са очевидни все пак – имаше няколко случая, при които конкурентни компании с добри условия бяха неутрализирани още по средата на концесионния процес. Имаше очевидно преорганизиране на държавните поръчки. По времето на Сакскобургготски например, доколкото може да се съди по документацията, около 1500 фирми са изпълнявали държавни поръчки. По времето на тройната коалиция те са някъде около 800, а по времето на ГЕРБ са 200. Тоест при ГЕРБ има известна организация и консолидация на корупцията. Затова поведението на БСП и ДПС в момента е на допълнителна консолидация, нещо като отговор. Затова има и такава реваншистка риторика. Но тук нещата са по-дълбоки от чист реваншизъм.

Как бихте определил понятието задкулисие? 

- При всички случаи днес тайното взимане на решения е много по-малко, отколкото преди двадесет или преди десет години. Сега ние знаем много повече. Това, което се случва, е един много бавен и мъчителен процес на осъзнаване на провинциалността на страната и на бандитизма на част от управляващите. Тези неща – и бандитизма, и провинциалността – бяха доста по-силни в предишни периоди. Например през 1992 г. едва 5% от населението в страната е пътувало в чужбина, и то най-вече в бившите социалистически страни. Сега това са вече 35-40%. Тоест хората знаят повече, могат да сравняват. Символите са различни, критериите за сравнение са различни.

Другото, което е важно да се знае – в България до 1998 г. имаше пълна свобода на разполагане със средствата на данъкоплатците, тоест нямаше правила за съставяне на бюджет. Нямаше закон за държавните и обществените поръчки. Такъв бе приет през 1996 г. от правителството на Виденов, но той не беше приложен. Нямаше закон за концесиите и нямаше публикуван консолидиран бюджет. Първата публикация на консолидирания бюджет е от 2000 г., като тогавашният министър-председател разправяше, че "не е работа на обществото да знае какво правим". Въпреки всичко накрая бюджетът бе публикуван. Оттогава досега има известен ритъм в това отношение, има известна прозрачност, която съответства на международните стандарти. Ако не беше така, България не би била нито член на МВФ, нито член на ЕС, нито член на НАТО. Тоест задкулисието сега е по-малко, но осъзнаването на нечестността на някои процеси при публичното взимане на решения е всъщност точката на пречупване.