- ДОБЪР ДЕН! - КУПИХ СИ КАЛПАК.

Крум Славов

Най-добре ще бъде да ви припомня веднага тази позабравена нашенска приказка: срещат се двама, единият поздравява традиционно „Добър ден!”, а другият – крайно нелогично, даже нелепо – отвръща „Купих си калпак.” Първият недоумяващо повтаря „Добър ден ти казвам!”, докато вторият отговаря „Да бе, ще го нося, да ми топли.”...

С този кратък фрапиращо алогичен диалог хората обикновено характеризират случаи на пълно разминаване, и то съзнателно подклаждано от заинтересованата страна, която така се опитва да избегне директния отговор или отговорност. Както казваме, „прави се на ударена”; или си прави оглушки. Все едно.

Тъкмо това се случва от три седмици у нас – хиляди ката ден ясно и недвусмислено скандират под прозорците на властта „Оставка!”, тоест викат й да си ходи, а тя се разсейва, прави се, че не разбира за какво става дума.

Мен ако питате, просто печели време, затова бави топката с оставката и новите избори. Време за какво? Ами най-вероятно, за да се подготви следващият БКП-ДС клонинг, който да се впише в протестната конюнктура, да пообере недоволните гласоподаватели и да успокои обстановката, сиреч да защити статуквото и след евентуалните предсрочни избори.

И докато на пл.Независимост и около храма-паркинг „Св.Ал.Невски” се разиграва нелепият диалог между гражданите и властта, драматурзите на т.нар. преход наистина не седят със скръстени ръце, а подготвят поредния номер с политическото зайче от широкия си ръкав. Всъщност, едно такова зайче вече изскочи на телевизионния екран миналия четвъртък в „Часът на Милен Цветков”. Името му подсказва кои са акушерките – същите, които преди това израждаха „България на гражданите”, още по-преди - „Атака”, и ако се върнем към началото на „промяната”, ще се сетим и за доста други подобни „зайчета” – като ДПС, Бизнесблок, ЕРА-3, за редица смешни коалиции, движения и т.н.

Та, думата ми е за новата партия „Република БГ”. Звучи патриотично, но доста по-меко от „Атака” и дори от ВМРО. Така трябва, така е правилно, не отблъсква (поне на пръв прочит), напротив. Тройката представители на ръководството (двама мъже и една красива жена – европейска политкоректност!) се стараеха да звучат естествено, непринудено, но клишираните отговори, с които се опитаха да аргументират появата на поредната партийна закачка, както и вмъкнатите неубедително заемки от исканията на протестиращите – демек и ние сме от тях, и ние сме против статуквото – бяха разбити на пух и прах само с едно-единствено изречение. Изтърва го най-възрастният БГ-републиканец (вероятно лидер на партията). На въпроса на М.Цветков „кои сте вие” (в смисъл откъде идвате, кого представлявате), човекът начена отговора си с „Аз съм бизнесмен, успешен...” Грешка! Непростима грешка! С това си откровение, според мен, той сложи кръст на бъдещата си партийна кариера, образно казано, удуши новороденото с пъпната му връв.

Защото, ако си живял през последните две десетилетия в България, би трябвало да си наясно, че „бизнесмен” е мръсна дума. Да не говорим за „добре облечен бизнесмен” – синоним за член на силова групировка по време на „първоначалното натрупване на капитали” след 1989 г., превърнал се по-късно в общоприетото определение за незаконно забогатял тарикат, нашенски олигарх и участник в партийни обръчи...

Без да съм дипломиран политолог, социолог, психолог, социален антрополог или партиен патолог, ще повторя пак: новородената „Република БГ” няма бъдеще. Каквито и да бъдат опитите за нейното лансиране на обществения пазар, колкото и чести и натрапващи да са медийните й изяви, колкото и дебел да е портфейлът й, на изборите – ако са честни и демократични – тя ще събере единствено гласовете на роднините на учредителите си.

Така че, другари генерали от резервАта, гответе следващото партийно зайче и внимавайте да не се допусне подобна фатална грешка при неговия политически прощъпулник.

И умната, ей!