Кой какво направи и кой как реагира – или за нашия избор

1. Българското правителство:

-         Формира се като правителство с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, които имат общо 120 гласа – и беше гласувано при патова за българския парламент ситуация с решаващия глас на Волен Сидеров – от когото на практика зависи съвсем пряко и живота на сегашния парламент. Дойде на власт с претенциите да бъде “експертно”, с обещания за прозрачност и участие на гражданското общество при вземане на управленски решения.

-         Вместо това се формира парламент на базата на неясни квоти, съставен от фигури, които са пряко свързани с интересите на олигархията. Например се създаде ново Министерство на инвестиционното планиране, и за негов министър бе назначен Калин Тихолов, пряко свързан с огромния скандал със строежа върху несебърските дюни – и с опита да се превърнат 1 500 декара от природен парк “Странджа” в голф-игрище.  Когато стана ясно, че тази фигура е обществено неприемлива, Тихолов беше заменен със също толкова неприемливата фигура на своя колега Иван Данов.

-         Абсурдните назначения продължиха с това на Иван Иванов за зам.министър на МВР, който се оказа свързан със СИК, и с това на консула във Франкфурт Иван Йорданов за зам.министър на правосъдието, който – както се оказа – въобще не е давал съгласие за такова назначение.

-         Поддържащото това правителство мнозинство се отблагодари на Волен Сидеров, като го направи шеф на парламентарната комисия против корупцията и по парламентарна етика – с което дешифрира своята пълна зависимост от неговата подкрепа. Така бъдещето на това правителство и управлението на страната се оказа в ръцете на една фашизоидна партия и нейния налуден водач.

-         Създаде рискова и опасна за националната сигурност трансформация в структурата на силовите ведомства, като извади НСБОП от МВР и прехвърли ръководството и правомощията му към ДАНС – като по този начин управляващите изградиха могъща силова структура, аналогична с някогашната Държавна сигурност – с неприкритото намерение да я използват срещу политическите си опоненти и всякакви другомислещи.

-         Реабилитира се Държавна сигурност с публично изразеното намерение на външния министър Вигенин да се изполва капацитетът на посланиците, отзовани като агенти на ДС, като включително един от тях беше назначен за зам. министър.

-         Назначи за шеф на ДАНС видния медиен магнат, народния представител от ДПС Делян Пеевски, лишен от каквито и да било компетенции за този пост, уволнен като зам. министър от предишната тройна коалиция за подозрения в корупция, и емблематичен пример за олигархичните обвързаности на сегашната власт.

-         Първата му работа на новия кабинет бе да промени закона за хазарта в полза на българските олигарси в тази област, което предизвика сериозни критики от страна на ЕС.

-         Едно от първите изказвания на премиера Пламен Орешарски гласеше, че България със сигурност ще изгуби делото за АЕЦ “Белене”, по което от руските изпълнители е повдигнат иск за над един милиард евро – и за това е по-добре да се довърши проектът. С това на практика дискусията за този откровено антибългарски проект беше отворена отново – въпреки решенията на Народното събрание и проведения референдум. Подобно изказване в надвечерието на едно съдебно дело е не само неуместно, но и изключително вредно за неговия изход – и предвид колосалната сума, за която става дума, може да се тълкува като драстично пренебрегване на националните интереси в полза на други страни – и в полза на свързаните с БСП енергийните олигарси, заради които в момента НЕК е във фактически фалит.

-         Правителството поиска актуализиране на бюджета и емитиране на нов външен заем от България в размер на един милиард лева, като се оправда с нереалистични прогнози за събиране на държавните вземания – едно изцяло лъжливо обяснение. Част от тези пари  очевидно ще бъдат похарчени (без всякакъв дълготраен ефект) за покриване на социалните мерки, с които правителството се опитва да се откупи от гнева на българските граждани, друга част вероятно ще бъде дадена за обществени поръчки, които ще генерират корупция. Външният дълг обаче ще го плащаме всички ние.

Реакциите срещу правителството и неговото мнозинство:

-         След скандалното назначение на Делян Пеевски хората излязоха на улицата и протестират вече 27-ми ден. Всеки ден десетки хиляди минават по софийските улици с искане за оставка на правителството и нови избори. Правителството и парламентът се оказаха глухи за техните гласове, депутати и министри битуват, пазени от народната любов със заграждения и полицейски кордони, а самите протестиращи не само че не са чути, но и са наричани “лумпени”, “пияници и наркомани” и “улични банди”.

-         Президентът Росен Плевнелиев, оглавяващ единствената институция, на която българите все още имат доверие, излезе в специално обръщение към нацията, с което определи предсрочните избори като единствена възможност за излизане от кризата.

-         Ситуацията в България предизвика дебат в Европейския парламент, на който много евродепутати изразиха тревога от факта, че правителство на европейска страна се крепи върху волята на една фашизоидна партия – и управляващите отказват да се вслушат в гласа на протестиращите български граждани.

-          Комисията по европейските въпроси към германския Бундестаг изрази силно безпокойство от ситуацията в България. Беше спомената и вероятността заради потъпкването на демократични принципи в България да бъде поискано да се задейства член 7 от Лисабонския договор – временното отнемане на правото на глас на държава в ЕС.

-         Посланиците на Франция и Германия, техни превъзходителства Филип Отие и Матиас Хьопфнер, излязоха със съвместна позиция за събитията в България, в която призовават да бъде чут гласа на българските граждани – и недвусмислено предупреждават, че олигархичният модел е несъвместим с принадлежността към ЕС.

-         Бившият посланик на САЩ Джеймс Пардю заяви, че ако би бил българин, би бил на улицата заедно с протестиращите.

-         Най-голямата организация на работодателите в България - КРИБ, се обяви срещу кабинета Орешарски,  и поиска предсрочни избори и стабилност. Сродни бяха и исканията на двата синдиката – КНСБ и Подкрепа.

Можете да сравните действия и реакции. Така по-ясно ще видите защо мястото ви не е у дома, а на жълтите павета.

В България днес се сблъскват всъщност две сили, бих казал дори – две визии за нейното бъдеще.

От едната страна е олигархията, която иска да запази статуса на извратения преход и сътворената от него псевдодемокрация – тъй като той позволява всякакви управленски безчинства и корупционни схеми, позволява хората да бъдат лъгани, а страната – ограбвана.

От другата страна са българските граждани, на които лъжата, ограбването и лошия живот дойдоха до гуша – и които искат рестарт на прехода към демокрация – този път към истинната и достойната такава.

Всеки може сам да реши къде му е мястото в този граничен сблъсък. Ако ви харесва лицето Пеевски и деянията, които това лице символизира; ако искате отново да строите АЕЦ “Белене” и да охранвате енергийните мафиот на БСП; ако сте съгласни силовите ведомства в страната ви да бъдат управлявани от гангстери и питекантропи; ако ви харесват липсата на свобода и мизерния живот, които прокудиха милион и половина българи зад граница, тогава мястото ви е пред НДК.

Ако държите на свободата, човешкото достойнство и отговорността пред бъдещето на България; ако изповядвате ценностите на демокрацията и се стремите към възможностите сами да определяте параметрите на своя живот и да имате самочувствието на суверен на тази страна, тогава мястото ви е пред Министерския съвет.

Изборът е ваш.