Не говори добро за днешното психическо здраве на българоезичните обитатели на Земята, че не припознават в огромното си мнозинство категорично и безспорно Едвин Сугарев като това, което той без капка съмнение за един здрав и честен ум е:
Смел, морален, самоотвержен, честен, принципен, духовен и талантлив.
Не говори добро преди всичко за онези, които по принцип е естествено да са му съмишленици, но които вместо да четат и слушат внимателно какво Едвин пише и казва, са готови (и мнозина го правят) да го хулят, клеветят, маскарят и проклинат. Всичко това поради една едничка причина: защото е казал сурови, но основателни думи за един, възвеличен в статут на кумир, политик от близкото минало, чиито качества Едвин, впрочем, дори не оспорва, но чиито слабости и грешки посочва…
Не говори добро затова, защото свидетелства за неумение или нежелание да се издигнеш над злободневното и да видиш зад думите, които някой изрича и с които може би не си съгласен, че този някой го прави от чисти подбуди, че мисли и за твоето настояще, и за бъдещето на децата ти, когато излага на крайна опасност своя едничък живот…
И че заради всичко това е не само възможно, но е и задължително такъв рядък герой на нашата обрулена народна сцена да бъде всякак подкрепян и отличаван с всеобщо признание.
Ако би, ама дали…?