ЧЕВЕРМЕТО СТАНИШЕВ

Печат го на бавен огън; казват му в очите, че не го бива; прави грешки, каквито никой политик няма право да прави, но той пак седи – нахален и закърмен с гадното комунистическо властолюбие на баща си.

Предишният му мандат се провали позорно заради турския десар Доган, предател към самите български турци и нагъл към българите. Срещу тоя тъпоглав Станишев се вдигна огромна маса хора и го свали от власт. Тази маса хора реагира спонтанно и безкомпромисно на неговата наглост. Някой би казал, че това му е за урок, но ето че днес тоя тъпоглавец повтаря същата наглост: същата огромна маса хора го цапардоса безкомпромисно и му каза да се маха, каза му че не го бива и да си върви там, откъдето е дошъл.

И първия път, и втория път за него и за потъващата му партия реакцията на хората беше неочаквана като гръм от ясно небе. И двата пъти показаха безапелационно огромното разминаване между неговото партийно тъпоглавие и еволюцията на гражданското общество, но той счита, че «има кауза».

Каква може да е тази «кауза»? Каква  друга, освен това, което му е зададено от Москва: да не позволи България да върви по своя път към Европа, да тъпче на място полугладна и полу-цивилизована, затънала в блатото на комунистическата селящина, наследена от безметежното властване на бащината му партия.

В България го доведе «за ръчичка» агент Гоце – заклет московски копейкаджия – заедно с мълчаливото съгласие на останалите партийни гаулайтери. Сегашният му провал беше още по-болезнен от първия преди всичко защото му дойде неочаквано. Каузата, тоест превратът, изглеждаше безупречно подготвен: властта на Борисов беше отнета  (забележете думите му) «чрез изнудване»: здравата ръка на олигархичния тулуп Пеевски трябваше да задейства машината на отмъщението, а парламентът, десарски от първата до последната шушумига, както никога беше напълно в ръцете им. С други думи, да властваш и да пееш.

Визитата на агент Гоце, ординареца му Румен Петков и Шаренкова в Москва за инструктаж беше прекалено скорошна, за да бъде забравена: от Москва като с магическа пръчка на другия ден след изборите пристигат жадни за грабеж строители на АЕЦ Белене и Южен Поток; в София се изсипва дори и смърдящия на московско църковно нечистоплътие поп да защитава черносотнически великото руско православие...

Да властваш, ама улицата е на път да им отнеме кокала от лакомата уста. Сега както и да се извърта, московския парашутист Станишев се е забил в задънена улица, в глуха линия. С други думи – сгащен. И точно затова, като сгащено куче,  е готов на всичко и най-хапе: на преден план е оплесканата му репутация сред европейските социалисти и дълбокия дисонанс с курса на България към Европа.