Божиите "лумпени"

Пиян шофьор на такси помете хора на автобусна спирка и уби млада жена, а дете се бори за живота си след две операции. Това не бил първи инцидент на шофьора. Но този път направи непоправимото. Има те, няма те.

Зловещо, престъпно и безотговорно

Шофьорът-убиец се изяви така в личен план. Без да са физически убийци, правителството и парламентът се изявяват така в национален план. Правят се на безухи (нищо общо с Пиер Безухов). Ръсят чиста есенция наглост, незамърсена от капчица срам или разкаяние.

Някак между другото им се притече помощ. Една агенция прецизно изчисли, че София се е изправила срещу България. Създателят на НДСВ пък обяви, че не вижда връзка между правителството и олигархията и призова за диалог между БСП и ГЕРБ. Надявал се работата на кабинета да е успешна, за да може страната да върви напред. Работата е там, че „успешна” работа по критериите на този кабинет, означава Делян Пеевски да е все още шеф на ДАНС, Калин Тихолов да е все още министър на каквото и да е, а свързаният със СИК Иван Иванов да е все още зам.-министър на МВР. Означава още гарантирано оскъпяване на съмнително необходимия за България „Южен поток”, вероятно ексхумиране на зомбито „Белене”, взимане на излишен заем от един милиард и други светли бъднини – все за наша сметка.

При задържането си шофьорът-убиец попитал полицаите: „Какво толкова е станало?”. Този въпрос не е случаен, а закономерен. Подобно същество друг въпрос не може да зададе и по друг начин не може да реагира. Вероятно вече мисли за мезетата към „вината” си. А може да се смята и за невинен.

Какво е станало ли

Не задава ли и днешната тройна коалиция същия въпрос, вкопчена във властта. Не го ли задава и участникът в предишната тройна коалиция. НДСВ или това, което е останало от него, дължи отговор дали се разграничава от бившия си патрон. Защото ако не го направи, мястото му не е в реформаторския блок, към който се готви да се присъедини.

Безухите не се поддават на ултиматуми. Те са национално отговорни и са за диалог, но от безопасна дистанция. Диалог от позицията на господар към слуга, като естествено са в първата роля. Но при един друг диалог не те играят ролята на „государь”. В този диалог те са най-покорни и предани слуги и безпрекословни изпълнители. Щрак с пръсти: „келнер, един „Южен поток”; „келнер, едно „Белене”; „келнер, от днес няма да сервираш никакъв шистов газ”. „Забрави, че го имаш, келнер.” И келнерът тича.

Площадите искат оставката на това правителство. Иска я и ГЕРБ. Иска и още нещо – незабавно пускане на магистрала „Тракия” – магическата формула за благоденствие. Площадите едва ли имат нещо против пускането на магистралата. Само че това не им е достатъчно.

Един от лозунгите на протеста гласи: „Управлението е невъзможно без доверие”. Февруари отне голяма част от доверието към ГЕРБ. Част от него отне и кампанията на днешната тройна коалиция, която пък от месец е с отнето доверие. Но не ще да слезе от коловоза на властта, докато безкрайният й влак трополи по него. Влакът на статуквото, пред който ни е спуснала бариери като загражденията пред парламента.

Неотменима цел на протеста е да накара този влак да дерайлира или да поеме към глух коловоз, но без нас. Ако иска – да поеме натам, откъдето извират и му се задават най-свидните приоритети. Без нас. Защото този влак е пиян от чувство за непогрешимост, безнаказаност и от стръв да изпълни всички възложени поръчки.

Влакът е опасен за нас

Хората са всеки ден по площади и улици, за да върнат отнетото си право на достоен живот. Живот с ясни правила. В това намерение те имат подкрепата на цивилизована Европа. Техни превъзходителства Хьопфнер и Отие го заявиха категорично.

Влакът трябва да знае, че ако нещо се случи с обявилите гладна стачка, ще му се види тесен коловозът. Можеше да стане по лесния начин. Той избра трудния, както винаги.

Така че – на крак, о „лумпени” презрени. Надувайте гадните си вувузели и пищялки. Блокирайте улици и институции. Смущавайте работата „на ползу роду”. Пречете на почтените граждани да се прибират по домовете си. Не спирайте също да размахвате „просташките” си лозунги, както се изрази един професор по философия.

Накрая, скъпи „лумпени”, за втори път ви призовавам – захождайте и към домовете на Едвин Сугарев, Николай Генов и сем. Стоянови. Постойте за малко под прозорците им. Дайте им да разберат, че живи ще са по-ценни за всички нас отколкото мъртви.

Вие сте народът, „лумпени”, а той трябва да се слуша, защото „глас народен – глас божи.” Не отлагайте, за да не стане късно.

Тези другите, дето не чуват вашия глас, направиха грешен избор. И тепърва предстои да го разберат.