Не им се давай. Писмо до Едвин!

Едвине, приятелю,
Знам като лекар, че наближаваш здрачната зона между живота и смъртта, онази зона, която, ако става дума за изкачване на Хималайски връх, означава, че ако стигнеш върха, никога няма да успееш да се върнеш обратно в долината. Преди кетоните и нитрогените постепенно да сломят тялото ти и да направят невъзможно мисълта и духът ти да продължат борбата, нека да ти кажа моите две- три думи на рационална подкрепа. Забележи тук определението рационална. 
Ето моите доводи:
1. Ако умреш, което при състоянието на твоя организъм, съсипан от предишните гладувания и с разбита инсулинова система, е съвсем реална възможност  в съвсем близка перспектива, комунистическите престъпници, барикадирали се във властта няма да си отидат като резултат от твоята смърт. Те ще си отидат, при положение че протестите са мирни,а както изглежда гражданското общество е решило да ги проведе по този начин, само и единствено, когато постигнат поставените им задачи, които те в момента изпълняват трескаво. А именно, да угробят България с тайни договори, дълг, със заробващи контракти, бързо открадване на няколко милиарда и замразяване на членството на България в ЕС. Това са задачи поставени от КГБ и за тях те отговарят не само политически, но вероятно и с главите си. Комбинацията от алчност и страх е основната им движеща сила и тя също движи прокуратурата и съдебната власт, пред която за жалост никой не протестира. Юмрукът на Партията са тракторите, миковците, цветлините, пресата, жилото е сестра Галева, ректумът на Партията са Дмитриевич и Вигенин и т. н. Целият този апарат е в бойна готовност и е инструктиран да стои без оглед на каквато и да било политическа цена, защото кукловодите са сметнали, че в момента, колкото е по- зле за България, толкова по- добре за тях дългосрочно. Защото ако нещата продължат без насилие и хората накрая се разотидат, сегашните протестиращи ще си вземат децата и ще емигрират с проклятия, а конституентите на Дърева ще останат и ще гласуват вовеки в червено и под строй със или без кебапче в уста, а официалният език ще стане не след дълго руският. Тези хора и в момента се радват, че един от основните им врагове, който знае цялата им мерзост от самото начало до сега и с абсолютна яснота разкриваше чрез статиите си престъпленията им, може би ще изчезне от сцената на живота, за да могат те зад кулисите да продължават необезпокоявани. Сигурен съм, че всеки ден потриват ръце и с хиеноподобни смехове многозначително се подбутват един друг: "Онзи, гладуващият, още ли е жив?" Естетически особено гадно ще ми се стори подхилването на богословите Данчо Ментата и Псидеров, ако можех да ги наблюдавам отнякъде. Но не само това, Едвине, не е само естетическият въпрос, а това, че тази борба ще бъде много по- продължителна отколкото една човешка гладна стачка може да продължи. Борбата с тези мутанти не се води по правилата на нормалната политическа логика от западен тип, примерът на Ганди е в контекста на нормално функциониращи общества и преса, докато това не е така в България. С това искам да кажа, че твоята саможертва ще бъде подиграна от медиите на Пеевски и от червените платени тролове в интернета, троглодитите ще празнуват твоето отсъствие, а ние, твоите приятели ще сме загубили интелекта ти и духовното ти присъствие и сила. Тази равносметка сочи по- скоро минус, отколкото плюс в крайното уравнение, което трябва да завършва с резултат комунистите вън от живота ни. Просто, борбата с тези изисква продължителност на усилието и това изглежда е пътя, който тези миролюбиви и талантливи хора от улицата са избрали. Те сякаш искат да ги подиграят до смърт, да разобличат тяхната убогост, вместо да разчитат, че примерът на доблест ще ги прогони от укритието. С други думи, аз се съмнявам в ефективността на твоята позиция, макар че от морална гледна точка изцяло съм с тебе, както и споделих с Борис Христов и с Божидар Кунчев. 
2.Въпросът с отговорността пред живота. Няма да отварям темата за това колко си обичан и нужен на близките си, на децата си, на приятелите си, на почитателите на твоя талант и на участниците в твоя блог, който стана средищно място на идеи и на свобода на мисълта и духа, които липсват другаде. Мнозина ще осиротеят без теб, а един паметник не може да замени живият Едвин. Но въпросът е даже не в това, а в отговорността ни пред живота, който ни е поверен. Знам, че в твоята философия на духа ти се придържаш по- скоро към будистки ценности и това те прави в известна степен безразличен срещу напора на всяка цена да си жив. Не смятам, че такава гледна точка е високомерна, по- скоро обратното, тя е проникната от усета за нашето нищожество пред величието на вечната Вселена. Но позволи ми и аз да вметна моите два цента мъдрост тука като човек, който по професия е бил призван цял живот да поддържа куража да се живее дори за онези които са загубили всякаква надежда и които са пропадали в бездните на най-черно отчаяние. Аз самият съм бил там, където няма никаква светлина и единственото ми мъждукащо упование е било, че все пак живота трябва да има смисъл и че аз няма да им се дам.
Моето предложение е: Не им се давай, те сатанински чакат да се отстраниш от пътя им, те знаят колко корав противник си. Но логиката им е:" Няма човек, няма проблем! Иначе трябваше да го гърмим, за да замлъкне".
Никога няма да си позволя да се намесвам в твоето решение продиктувано единствено от чувството ти за абсолютно омерзение от тази престъпна коалиция във властта. Но ми се ще да празнуваме заедно, когато тези бандити си отидат завинаги, защото аз вярвам в това и да отпием по чаша вино с радостни сълзи в очите.
Прегръщам те, Приятелю мой!
Любо Канов