СИДЕРОВ – ФАШИЗОИД ИЛИ КОМУНОИД?

Наричат го «фашизоид», защото фашизмът и неговия национал-саоциализъм загуби войната и остана в историята като символ на злото. Комунизмът се отърва лесно – той се измъкна като един от победителите във войната, макар и с помощта на най-омразния си враг капитализма.

Сидеров обаче не е никакъв фашист, а чисто и просто долнопробен комунист. Когато десарските генерали са разпределяли ролите за своите кучета и са предвиждали отдалече нуждата от трансформация на комунизма, за него са отредили ролята на куче, което да лае така, че чак сливиците да му се виждат.Задачите са му били две:

1.      Да стряска наивните и да развява знамето на национализма (най-лесната формула за замазване на комунистическата престъпност), да демонстрира «здравата ръка» и да подлъже тези пет или десет процента кретени, които, както виждаме, играят ролята на “king-makers”;

2.      Да държи Русия на пиедестал така, както другия комуноид Румен Петков: «Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си е..т майката!»

Съветския съюз на Сталин не само се измъкна като един от победителите във войната, но и като довоенния довереник и най-верен партньор на Хитлер. Победата замаза престъпленията му, макар че няма друга страна в света, която да е унищожила толкова много хора от собственото си население.

Идеалът за «здравата ръка» и досега битува сред редеещите партийни олигофрени, закърмени с благоговение пред сталинизма. За тях е невъзможно да проумеят противоречията и живия всекидневен конфликт на демокрацията, в които като феникс се преражда обществото.

Нелогично е простащината на един комуноид като Сидеров да бъде приписвана към фашизма. Така както ролята на комуноида Станишев е да вее червеното знаме (знамето на кръвта!), така и ролята на комуноида Сидеров е да вее националния флаг пред мутрата на всеки лапни-шаран. И досега той прави това безупречно, показвайки успеха на режисирания от Държавна Сигурност сценарий.

За пубертетната възраст на българската демокрация това не е толкова неразбираемо.