Понякога бащите трябва да слушат децата си

Понеже не знам как се подкрепя гладна стачка, освен с гладна стачка, призовавам Едвин Сугарев да я прекрати.

Не от безразличие, още по-малко от разминаване в повода, заради който Едвин стачкува, три седмици си налагах въздържание на приказките по въпроса.

Какво да кажа иначе: давай, Едвине, мри за каузата, пък ние ще берем плодовете на твоята саможертва!?

В писмото си 4 от децата на Едвин, които се присъединяват от днес към гладната му стачка, ясно изразяват волята си баща им да живее.

Тази воля, ако не каквото и да и да било друго, трябва да бъде зачетена.

Не очаквам мнението да има някаква значение, но мълчанието е злото, което е основата на българските драми.

Още една би била непоносима за съвестта на всеки, който претендира че я има.

В случая се присъединявам с призива си като баща.

Едвине, когато имаш семейство, трябва да смириш гордостта си. Тези думи на Атанас Далчев ми припомни Стефан Стоянов, който гладуваше солидарно с теб, но се вслуша в съвета на големия български поет.

Послушай го и ти, не е срамно!