Истинският народен съд

Беър Грилс е екстремно оцеляващ индивид. Съзнателно търси такива ситуации, в които да разгърне потенциала си на трениран за целта човек. Неговият опит би могъл да е от полза за всеки, който се озове извън волята си в ситуация, застрашаваща живота му. Беър сам избира риска, за да открои начините за оцеляване.

Без да сме сред дивата природа, напоследък ни предоставят среда, в която животът е омерзителен. Формално сме правова държава и член на Европейския съюз. Но реалността поражда съмнения. Става все по-отвратително. Налице е масово омерзение. То, в лицето на продължаващия над месец протест, иска нещо повече от оцеляване. Иска рестарт на системата, която не подлежи на ремонт. Не иска кръгли маси, не иска фризьорски услуги. Защото да смениш прическата на една воняща глава, не е решение. Главата трябва да се отреже - системата трябва да се смени.

Днешният протест изисква нови правила, каквито е убеден, че днешната тройна коалиция не може и не желае да спазва. Такива правила, каквито последните правителства игнорираха. Със задна дата е трудно да предявяват претенции за спазването на тези правила.

Хората от протеста не са олигофрени. Пътници са днешните управляващи и го знаят. Протестът им е купил билети първа класа. Само и само да ги изпрати, да ги измете. Ще пътуват, макар и да не искат. Макар да се качват неохотно, пришпорени от остена на народния гняв. Макар да се правят на отговорни и диалогични. Свършиха. Не ги искат. Похарчиха се в алчността и дебелоочието си. Щели да стоят, докогато могат. Времето им изтича. Отвратителни са в инсинуациите си. Гротескни и жалки са. Протестът бил забавил линейка, пътуваща за катастрофата на „Цариградско шосе”. Лъжа. Те са нашата катастрофа. Самото им присъствие е гарантирана катастрофа. Рано или късно. Няма време да ги чакаме.

Тук и сега. Незабавна оставка.

Ще има нов истински преход, през който доминото на днешната политическа система ще се срути. Първата плочка се клати. Дали ще е Реформаторският блок, нещо – родено от днешния протест, или сътрудничество между тях, но искра ще има. Ако не на тези избори – на следващите. Гаранция са продължаващите над месец протести. Това е щастливо събитие.

От достатъчно дълго време живеем в ситуация, която застрашава принадлежността ни към цивилизования свят. След посланиците на Германия и Франция, ни го казаха и тези на Холандия и Белгия. Сега остава да видим кой кого ще изгони. Отборът на другарката Буруджиева ли ще изгони техни превъзходителства, а нас ще успее да залъже, докато върши безобразия и се окопава, или ние ще изпъдим целия отбор. Но този път завинаги. Отборът, събрал емблематични екземпляри с провиснали шкембета и тройни гуши, квадратни глави и профили, изсечени като с брадва. Надменни кокони с назидателен тон и змийски блясък в очичките. Не се забравя как една заместник-председателстваща парламента трудно скрива удоволствието си от речта на самозабравил се партиен лидер, заради когото посланици напуснаха същия този парламент.

Заради този циничен и охолстващ отбор един човек заложи своя живот. Дори физическата разлика между него и тях е потресаваща. Особено сега - когато се е стопил от глад. Сякаш става въпрос за два биологични вида.

Да се молим Едвин да оживее. Защото евентуалната му гибел ще остане да виси над всички нас като присъда. Присъда, че късно се усетихме. Присъда, че досега търпяхме.

Що се отнася до присъдата над „отбора”, вече я произнесохме и няма да спрем, докато тя не влезе в сила. Ос-тав-ка. Това е присъдата на истинския и законен народен съд.