Иван СухивановКато всяко чуждо тяло в модерната /секуларизирана/ държава църквата действа като раково образувание. Днес благо-приятното отношението конкретно към БПЦ се гради връз вкаменения предразсъдък, че религията е пазител на „моралните ценности” на обществото, тоест това й били „функциите”. Възможно е – но нека видим кои точно ценности? Защото за някои религии изключването на другостта, заклеймяването и отлъчването, та до убийството с камъните на нетърпимостта, е същност, ядка на „вярата” в абсурда за отвъден прекрасен нов свят. Тези религии презират отсамния „лъжовен”, според тях свят, чийто промяна чрез труд и усилия е безсмислена. Познато нали...
Дълбоко е нечестна тезата за пазителството на „ценностите на обществото”, чието „тайнство” попове, монаси-тунеядци и всякакви мистификатори експлоатират без свян. Днес виждаме и как чрез тази вредна за обществото теза, църквата се опитва да влезе в светското училище, базирано на науката и рационалните знания за природата. И коскоджамити професори и доктори на науките пригласят на полуграмотни богослови, сякаш вършат народополезното дело. Но дали богоугодничеството е народополезно? Кой знае..
Оше през Възраждането владишките санове са се продавали. Корупцията в БПЦ не е от вчера, както и бониванстването, бихме добавили ние, на фона на „ко/н/чината” на владиката-гмуркач. Няма да цитираме Ботев и Каравелов, които кой знае защо не са умилявали от църковните нрави. Да речем, че те са били недалновидни спрямо благородната роля на църквата за поробената рая и не са разбрали, че подмяната на неразбираемия гръцки с неразбираемия старобългарски език в богослужението, е повод за събуждането на българина от вековния сън, в който го люлеят властниците... Също и Левски, който своеволно уюта на манастира и се впуска в бурна революционна дейност. Църквата обаче не му прощава и до днес, едно че не ще да го канонизира – и ето днес в Ловеч се вдига паметник на поп Кръстьо, реабилитация на най-българският от греховете, не е зле и да го канонизират като мъченик на вярата, съгласно техния си устав... Ама видите ли безбожниците оплюли поп Кръстьо, „тоя низък червяк”... Но да не се отклоняваме, живеем в Българийка все пак...
Все пак нека се огледаме около нас, там където има православие, чийто фосил чакаме да цъфне и върже... ами кой знае защо, но точно в диоцезите на православието демокрацията линее и не ще да се развива, напротив точно там комунизмът е най-устойчив. Защото реално „десните цености” с акцентирането върху свободната инициатива на индивидите е коренно противоположна на „смирението” пред господството и авторитета, проповядвано от православието. Тук няма да коментирам суеверията и дивотиите, които крепят тази религия, явно някои не могат да живеят без тях, но превъзнасянето им, че и налагането им, като някаква висша мъдрост, е, това вече е нетърпимо. Къде ви остана толерантността бе, другари църковници?!
Днес виждаме, че на базата на това лицемерие управляващите комунисти решиха да дарят църквата с нови имоти, в които българската държава е влагала пари за подръжка и реставрация. Не ни стига това, че църквата не плаща данъци, развива хотелиерска и ресторантьорски бизнес, а както разбрахме имала и желание и за лихварлък да започне, а защо не с храмова проституция и хазарт, сетне...
Та се питаме отде-накъде властимющите ще харизват държавни имоти, като че ли им са бащиния?! ДСинодаджиите – владици, архонти естествено са лобирали за това, контра държавните интереси, контра това, че голяма част от „невярващите ” не са съгласни данъкоплатските им левчета да изтичат за подръжка и ремонт на църковни имоти, под предлог, че това било „родолюбиво” и с „чисти помисли”... Но не стана ли същото преди с имотите на интенданството, което Кобурзите прилапаха, докато някои чакаха 800те дни на величавият възход на нацията?
Днес виждаме, че още по-настървени от материалният гювеч, който „държавата” им бутна безвъзмездно оня ден и с липса на документация, относно собоствеността, днес църковниците зинаха „да си върнат” о-в „Болшевик”. Утре могат пък да се позоват на някоя царска грамота на Иван Асен 2 или Иван Шишман? Ама това същите „духовници” ли са, дето проклинат богатството и сребърниците? Май са те, а? Накичени като коледни със златоткани одежди, кръстчета и ланци, същите, дето „освещават” награбените мутренски имущества; същите, дето си скубаха брадите за свещоливницата, същите, да, лоести благоутробни създания, които пеят славословия на всеки властимеющ и се надпреварват да декларират, колко са лоялни на статуквото и „реда”, благословен отгоре... Май са те. Е, честито!
Хаирлия да е!