40-ят ден

40-ят ден от масовия протест срещу правителството се окървави. Човек пред „Александър Невски” каза: „Ние сме без маски. Полицията е с маски.” Маските паднаха. Събитията взеха да напомнят за 1997. Беше въпрос на време да се случи след целия непукизъм и дебелокожие. След имитацията, че чуват хората и са диалогични. Какъв диалог може да има със стена.

За да осигури отдалечаването на автобус с народни „любимци”, полицията употреби сила. За пореден път Партията настъпи мотиката. Пак ще изживеят това, което вече са изживявали. Пак ще ги извозват тайно и на прибежки от НС. Някой вътре може пак да припява „Къде си, вярна, ти, любов народна”. Прекрачиха границата. 40-ят ден издълба бездна между тях и нас.

Холандският посланик обясни, че е заявил симпатия към протестите, защото „те не целят по-високи майчински”. Защото имат по-далечен прицел – към европейските ценности, които днешните управляващи нямат намерение да припознаят никога.

Властта ни съветва да се запитаме кого обслужва протеста ни, като визира ГЕРБ. Истината е, че този път протестът обслужва нас самите. След като ни готвят нов воденичен камък със заема, който възнамеряват да ни окачат. След като не чуват, че не сме съгласни да ни крадат така нагло.

„Искам да ви чуя.” - каза на българите зам.-председателят на ЕК Вивиан Рединг. С това се присъедини към посланиците на Германия, Франция, Холандия и Белгия. Вероятно като тях е вече персона нон грата за едни други българи. Едва ли са я чули те, когато каза, че олигархията и демокрацията са смъртни врагове. Слушат, но не чуват. Слушаха, но не чуха и посланиците. Ето как Антон Кутев „чу” германския и френския посланик. От писмото им той разбрал, че в страната трябва да има стабилност. Засега такава има. Има стабилност на олигархията. Стабилност на енергийната мафия. Стабилност на монополите. Стабилност, присъща за един добър троянски кон в ЕС. Има също стабилност на безсрамието.

За тези, които слушат, но не чуват, холандският посланик беше пределно ясен в лекцията си пред Националния институт на правосъдието. Там той сподели част от опита си в развиващия се свят. В Танзания, например, освободил от затвора полицайка, спряла автомобила на зам.-министър, който се движел в насрещното платно с висока скорост. Тамошната „стабилност” наложила полицайката да попадне в затвор поради дързостта си.

Днешните наши радетели за стабилност също карат с превишена скорост в насрещното платно. Карат срещу народа си. Карат стабилно и нагло. Един от протестиращите ги сравни с пиян шофьор на такси, който лети към автобусна спирка с чакащи хора. Тези хора сме ние. Сред нас е и техният съпартиец проф. Георги Близнашки, когото не познавам, но поздравявам. Предизвикват погнуса. Повече няма да чакаме да си тръгнат.

Те пак и все още са тук. Тук са с оценките си за протеста. Той не бил протест, а погром. Зад гърба на протестиращите надничала олигархията. Протестът бил кръвожаден. „Посъветваха” БНТ да не казва, че към парламента идвали още хора. Дали няма да препоръчат съобщения, че хората идват с хляб, сол и червени рози.

Всички световни агенции отбелязаха вчерашните събития в София, но само агенция Итар-Тасс съобщава, че хората около парламента били 400. Заглавие в „Правда” е още по-красноречиво: „Безсмисленият бунт в България трябва да заложи на Русия”. 

Не, не е безсмислен бунтът срещу днешната „стабилност”. Напротив, той е жизнено необходим. Много по-необходим от една дружба, която беше „по-важна” от слънцето и въздуха. Бунтът е именно срещу анаеробната „стабилност”. Стремежът към нормален живот и към спазване на правила и законност не води на изток, а сочи към Европа.

На 40-я ден от протеста управляващите сякаш си направиха панихида приживе, но още не са го разбрали. Превърнаха България в нехигиенична, заразна и опасна за живеене среда. А те самите са вече едни политически зомбита, чието присъствие във властта е нехигиенично и опасно за собствения им народ. Дотолкова опасно, че на протеста националният флаг може да бъде видян и с червеното отгоре. И това е в отговор на войната, която ни обявиха.