Ушанката невидимка се изпоти

Господ ли го чу грешно, митрополитът пловдивски, който би камбаните за сватбата му, ли е предал нагоре невярно, но молбата на бившия т.н. журналист Николай Бареков, отправена горещо към обожествявания от него главен секретар на МВР Бойко Борисов „генерале, товарете камионетките”, най-после беше чута, но като на заупокойна панихида на правителството на 40-тия ден от протестите срещу властта.

При изгрев слънце камионетките на полицията натовариха 3-ма министри и десетки депутати, блокирани от демонстрантите в парламента и ги спасиха от народната любов.

Амин!

Кризата най-после привлече единодушното внимание на световните медии. А после питате, защо цели 40 дни информационният поток подминава събитията в България. Уви, докато не се окървавят, нямахме шансове.
Ето че властта, жадна за международно признание, успя в поне едно единствено свое желание: блесна най-после със светлината на световните медийни прожектори – цялата в…червено.
Моя скромна милост си спомни дори в това отношение януарските събития от 1997-ма, когато в нощта на 10-ти емисиите на най-влиятелната радиостанция в света започваха на всеки кръгъл час с мои коментари от мястото на събитията. Обадиха ми се пак днес.

Не се оставяйте да ви лъжат, че проблемът си е чисто български. Вярно, в своята нашенска специфика той е уникален с международната подкрепа за протестите като компенсация за дефицита на демокрация, символизиран от формално „легитимно избраното управление” ( както обичат да се изразяват самите управляващи тук).

Протестите, както се видя вече 40 дни, никак не смущават дебелокожието на червенопартийците. Те дори се подиграват как някакви си хора с кученца се разхождат по жълтите павета- това е изказът на Антон Кутев, секретар на ИБ на БСП, изразяващ мнението на партийната върхушка. Провокативната му надменност обаче се стопи при първия камък, полетял лично към него и той обеща пред камерите да си го пази до края на живота- вероятно в това намира някаква героика.

А са всъщност жалки. Точно така изглеждаше и звучеше външният министър Кристиян Вигенин тази сутрин от екрана на БТВ.

Защо точно Вигенин беше изпратен да гаси пожара?

Новият пожарникар във властта подчерта с присъствието си на екрана на най-гледната телевизия, часове след полицейската операция ( задействана с всякакви военни хитрости срещу гражданите-от разни заблуждаващи маневри, до гасенето на осветлението в сградата на парламента) поне две неща: че самият Станишев иска да омаловажи с отсъствието си пред публиката земетресението под краката си, но и още нещо…

Пожарникарската мисия на Вигенин е израз на тревогата от ясния знак на западните съюзници в полза на протестиращите и това най-много тревожи властовите кръгове в Москва и техните протежета в София.

Както обикновено, Вигенин се опита да неглижира размера на тревогата в лагера на властта, опитвайки се да я скрие с напомняне, че подобни , дори и по-бурни протести има и другаде ( в Европа, доколкото той спомена Испания и Гърция). Кажете ми обаче, къде в Европа протестиращите са получили толкова ясни сигнали за солидарност на държавно и институционално европейско равнище, както демонстрациите в София?

Не можете да ми кажете. И Вигенин не може. И колегите от Би Би Си не можаха да отговорят на този риторичен въпрос, който зададох в ефира на радиостанцията.Защото няма друг такъв случай на единодушна подкрепа от демократичния свят за граждански протести в Европа и това подчертава недемократичното поведение на глухите ни за реалностите власти.

По този показател- когато българи благодарят пред посолството на Германия, ситуацията напомня за Европа от времето на ГДР, когато източногерманци бягаха в посолството на ФРГ в Будапеща.

Вигенин обаче се изпусна да каже нещо, с което се издаде колко му е плитък опита и лек багажа в антуража на слугинажа на руските интереси.

Изпадайки в противоречие с досегашни изблици на свои съпартийци срещу „прескачането на границите” от страна на европейски посланици ( може би защото вече и американския посланик се присъедини към тях с изказването си в Бургас за позитивните моменти на протестите), Вигенин се опита да звучи помирително. Не било (вече?) прескачане на границите писмото на посланиците на Германия и Франция. Прескачане било да се участва в протестите, но и това „недоразумение” било изчистено…

Вигенин, типично за школата, на която е ученик, дори се опита да обърне с хастара нагоре знаците на западните съюзници, казвайки, че те не само не се намесват на страната на протестиращите, но настоявали за диалог и мнението им съвпадало напълно с вижданията на правителството тук.

А защо тогава депутатката от БСП Татяна Боруджиева настояваше въпросните посланици да бъдат изгонени от България?

В устрема си да намери контратеза, както в противопоставянето на протестиращите в София срещу смълчаните в наблюдаването на събитията в столицата сънародници в провинцията, Вигенин се изпусна с една недомлъвка: имало и други посланици, които смятали, че тъкмо правителството било ключ към излизането от кризата и затова то трябвало да бъде оставено да работи.

Вигенин не пожела да уточни кои са тези посланици ( и защо си крият мнението, за разлика от европейските). Но е късно. Защото се знае кои са те и това не е тайна- трябва само човек да следи с кого си общува той.

На 17-ти юли, по негово искане, Вигенин обядва работно с посланиците на Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия и Молдова .

Както виждате, все страни, в които руското влияние варира от натиск ( срещу Азербайджан заради дрязги около конкуренцията в износа на газ и петрол и териториалния спор с Армения), през хладен мир ( като Грузия), до шантажа със стари съветски зависимости ( като Молдова). За Беларус и Армения, които направо спадат в категорията на руските протежета, да не говорим.

Общото между всичките 5 държави не е в това коя от тях какво не иска, а че Русия не позволява те да се отскубват от руската орбита и да стават част от западната сфера на влияние чрез обвързване с ЕС и НАТО, например.

Интересен избор на събеседници от страна на външния министър на една страна от ЕС и НАТО като контратежест на позицията на страните от НАТО и ЕС!

„Интересен” и показателен е, защото при взимане на консенсусни решения ( например за приемане на нови членове), поне формално ( а не като влияние) малка България тежи на кантара на гласуването колкото огромната Германия, например.

И от тези държави явно Вигенин черпи „подкрепа” за правителството като „ключ” за решаване на местната криза? Какво ли му искат в замяна ( от Кремъл)?

Явно заповедта „Москва е зад нас, нито крачка назад” е обяснението за ината на проруската коалиция в София. Това, че медиите у нас по утвърдена постколониална традиция избягват да назовават нещата с истинските им имена и не говорят за проруската насоченост на управлението, не означава, че ушанката е невидимка. Тук поначало съветската окупация, колониализмът и поробването на България са табу на терминологично равнище дори.

След 40-тия ден на протестите и предизвиканата от провокационния непукизъм на властите ескалация в София обаче ушанката уж невидимка видимо е изпотена отвътре. Възможно е българските другари да се примолят на руските си господари да им позволят да напуснат заетите рубежи с цел да се прегрупират, за да не стане както с войските на фелдмаршал Паулус в Сталинград, разгромени и пленени след отказ на националсоциалистическия им вожд в Берлин да им бъде позволено да отстъпят навреме.

Националистите и социалистите в управлението на България трябва да помнят този урок за пропуснатия срок за отстъпление.