Обществено съгласие и диалог

Четиридесет дни след началото на протестите и два дни след като се проля кръв върху жълтите павета, премиерът на България благоволи да долови, че нещо се случва в държавата, отдадена на концесия на олигарсите посредством трансмисията на неговото правителство. И какъв извод мислите, че произлезе в следствие на това негово благоволяване? Ами ето ви го, дословно следния.

“Решени сме да търсим обществено съгласие и диалог” – заяви той с цялата невъзмутимост на наглите, окупирали властта в страната ни – и отказващи да я сдадат въпреки волята на действителния суверен – народа. И още:

“На първо място искам да се обърна с благодарност към служителите и всички органи на МВР за проявения професионализъм и мъжество при овладяването на създадената във вторник срещу сряда през нощта ситуация на ескалиращо напрежение и провокации, довели до безпрецедентна блокада на министри, депутати, експерти и журналисти в сградата на Народното събрание.
Обръщам се към гражданите, протестиращи в името на демократичните ценности, да не допускат повече провокации и да поставят ясна разграничителна линия между свободата и правото да изразяват позициите си и опитите за погазване на правовия ред, свободите на гражданите и върховенството на закона.
Демокрацията е несъвместима с насилственото налагане на чиято и да било воля над волята на другите. Правовата държава, върховенството на Конституцията и закона не подлежат на ревизия.
Случилото се във вторник през нощта потвърди един тревожен симптом, проявил се още в нощта след изборите на 12 май. Подмяната на мирните протести на гражданите с откровени прояви на вандализъм, улични барикади, физически сблъсъци и провокации към органите на реда, са едно от най-неприятните проявления на ценностната криза, в която се намира обществото.
Изключително важно е в този момент институциите да останат на висотата на отговорността, с която са натоварени, а всички обществени групи да проявят воля за диалог в името на запазването на авторитета на Европейска България и сигурността на всички български граждани.
Апелирам МВР, изпълнителната власт, прокуратурата и Столична община да предприемат всички законови действия и мерки, да защитят закона с цел нормално функциониране на държавата.
Правителството има ясен план от стабилизационни и неотложни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнессредата и демократизирането на управлението, срещу който нямаше антитези. Необходим е консенсус за намиране на изход от кризата, за възстановяване на държавността, справедливостта и развитието на България. Решени да търсим обществено съгласие и диалог за постигането на тези цели.”

Толкова. Това са изводите – повтарям – на българският премиер след 40 дни протести с искане за оставка на неговото правителство. “Обществено съгласие и диалог” – при наличието на политическа глухота, фрапираща дори за азиатските стандарти за благоприличие.

Само че – негови изводи ли са това? Вгледайте се внимателно в това лице. Няма как да не забележите умората, безсънието, паниката, поставили отпечатък върху него. Мислех си на какво прилича това, дявол да го вземе – да изпаднеш до такава степен. И изведнъж ми стана мъчно за Орешарски – тъй трагично лишен от собствена воля, поведен като с оглавник към трагикомичния си политически банкрут. Прилича на изплашен съсел – на това прилича.

А сега се вгледайте и в това лице. Това е главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Той е човекът, който решава дали полицията ще бие или не – а също и как по-точно да бие. Според него например ранените при сблъсъците граждани били пострадали от счупени стъкла и хвърлени камъни, но не от щитовете на полицаите. Кратко и ясно. И му отива – поне няма защо да се прави на това, което не е – за разлика от Орешарски.

Та погледайте ги малко тези хубавци. Ето чрез такива ни управляват.