Политологът Иван Кръстев: Партиите веднага да се договорят за избори

С политолога ИВАН КРЪСТЕВ разговаря ВЕСЕЛИН СТОЙНЕВ 

- Какво се случи пред парламента в нощта на вторник срещу сряда и какво да очакваме по-нататък, г-н Кръстев?

- Какво се случи видяхме всички. Но истината е, че кризата пред парламента не можеше да не се случи, защото стратегията на властта "да изтощава" протеста, да не чува и не вижда хората на площада, да твърди непрестанно, че протестиращите са някакви дебилни кукли на конци естествено доведе до радикализация и до сблъсъците от нощта срещу сряда.

Това, което също стана ясно, е, че България няма премиер. В един толкова критичен момент Пламен Орешарски, човекът с най-високо доверие в лагера на управляващите, не каза нищо и не направи нищо. Той нито се обърна към нацията, нито защити действията на полицията, нито предприе каквото и да било действие, което да успокои хората или да предложи някакво решение. Той остана големият отсъстващ.

- Какви ще са последствията?

- В психологията има един известен експеримент, който се нарича "невидимата горила". На участниците в експеримента се показва кратко видео, в което два отбора от по трима души играят баскетбол. Едните са с бели фланелки, а другите с черни. На участниците се възлага да преброят колко паса ще направят белите. Някъде в средата на видеото в центъра на терена се появява горила, която в продължение на девет секунди се удря в гърдите.

Експериментът иска да провери колко от участниците, заети да броят колко подавания са направили белите, са успели да видят горилата. Резултатът - повече от половината не са я видели. Нещо подобно се случва в България през последните 40 дни. Всички броят колко хора са на протеста, колко хора са на контрапротеста. Какво казва един или друг политик.

И властта, и протестиращите се затварят в себе си и говорят единствено и само на себе си, неспособни да видят "горилата". А "горилата" е, че в страната има тотална криза на доверие към политическата класа и държавните институции и че след фаталното за правителството решение да избере Делян Пеевски за шеф на ДАНС правителството не може да управлява, а в рамките на този парламент не може да бъде излъчено друго правителство, което се ползва с обществена легитимност.

И големият въпрос не е дали ще има предсрочни избори (всички знаят, че ще има), не е кога ще бъдат предсрочните избори, големият въпрос, горилата, която не виждаме, е как е възможно след едни предсрочни избори да имаме парламент, който няма да е обкръжен от тези или други протестиращи; как е възможно да бъде избрано правителство, което ще може да взема нужни, но непопулярни решения.

- Как си обяснявате факта, че броени дни след избирането си кабинетът "Орешарски" загуби доверие и защо да не може да преодолее кризата на доверие?

- Първо, БСП и ДПС сами или поотделно са били в управлението през 15 от последните 23 години и естествено не могат да се държат като пешеходци, които просто преминават покрай мястото на инцидента.

Второ, за партиите, които съставят това правителство, са гласували около 20% от гражданите, които имат право на глас, и този процент е много по-нисък за хората в активна възраст и в големите градове. Следователно правителството на Орешарски имаше право да управлява само ако успее да разшири политическата си подкрепа. Но правителството не се и опита да направи това.

Трето, правителството на Орешарски е нелегитимно за хората, гласували за ГЕРБ, защото тяхната партия спечели най-много гласове на изборите, а партиите от правителствената коалиция като че ли не забелязват този факт.

Четвърто, за хората, които не са гласували за ГЕРБ и не приемат модела ГЕРБ (а това са мнозинството от хората на протеста), правителството на Орешарски не е легитимно, защото моделът БСП-ДПС не е алтернатива на модела ГЕРБ, а просто негово допълнено и преработено издание.

Това, което при управлението на ГЕРБ го правеше Яне Янев, сега го прави Волен Сидеров - бори се с корупцията, но само тази на предното правителство. TV7 е в ролята на TV7 - певец на властта в достъпна за нея форма.

- И въпреки всичко това правителство може ли да продължи да управлява - поне на инат?

- Възможно, макар и много малко вероятно е правителството да преживее сегашната криза. Но дори ако остане на власт, то не може да управлява. Теоретично сегашният протест може да се изтощи, както и радикализацията му може да го дискредитира.

Това, което наблюдаваме обаче, е политизацията на градската средна класа и този процес няма да изчезне за месец или два. А правителството изгуби легитимността да говори с градската средна класа, нито пък може да я "страхува". Нещо повече, за да оцелее във властта, правителството трябва да избягва всякакви непопулярни мерки.

Но ако в рамките на една бюджетна година е възможно да обещаваш и по-високи цени на въглищата, и по-ниски цени на тока, то в средносрочен план липсата на стратегически решения ще доведе до икономическа и социална катастрофа и Пламен Орешарски прекрасно знае това. Защото заемът от един милиард, който правителството иска с актуализацията на бюджета, е "заем политическа нелегитимност": той трябва на правителството, за да си купи временна подкрепа, а не за да даде тласък за икономически растеж.

Другата причина, която прави нищожни шансовете на правителството да може да управлява, а не просто да остане във властта е, че отношенията вътре в управляващата коалиция са взривоопасни. България се управлява от кабинет на ДПС с мандата на БСП. Участието в него породи драматична криза в социалистическата партия.

Решението "Пеевски" по болезнен начин показа, че БСП е загубила нещо, с което с право се гордееше, а именно това, че беше партията с най-много вътрешна демокрация. Нещо повече - Станишев предаде интересите на собствените си привърженици. Днес, ако искаш да си министър в правителство на БСП, най-доброто, което можеш да направиш, е никога да не си бил член или симпатизант на БСП и по възможност да си бил активист на поне две десни партии.

Но най-големият проблем е, че във време, когато навсякъде в Европа младото поколение се движи наляво, БСП загуби още едно идващо поколение. Защото младите хора, които бяха на улиците на София през последните четиридесет дни, едва ли някога ще гласуват за БСП. И това е грехът на Станишев към неговата партия.

- А защо не е възможно друго правителство в този парламент, защо например ГЕРБ и БСП не направят голяма коалиция?

- Голямата коалиция е логично решение, ако обществото ни е разделено по оста ляво - дясно и както левите, така и десните избиратели вярват на своите лидери. Но това, което виждаме у нас сега, е граждански бунт срещу цялата политическа класа. И затова една голяма коалиция само ще засили подозренията за олигархичен сговор и допълнително ще дестабилизира политическата система.

Илюзия е да се мисли, че влизането на ГЕРБ в управлението ще прибере хората от улицата. В този смисъл има нужда от съгласие между политическите партии, но не и от явна или скрита голяма коалиция, защото тя може да се окаже клечката, която ще взриви бурето с барут.

- Как точно изборите ще решат съществуващата криза?

- Изборите са пътят към решението, те не са решението. Поне за мен предсрочни избори са нужни, но въпросът е как е възможно след тези избори да имаме правителство, което може да управлява. Първо, много се лъжат тези, които са убедени, че изборите непременно значат поражение за БСП и ДПС.

След протестния взрив през февруари и след оставката на кабинета "Борисов" политическите партии горе-долу получиха толкова, колкото социолозите измерваха, че ще получат през януари - месеца преди протеста. Нещо подобно може да се случи и при нови предсрочни избори. Ако някои искат избори само защото вярват, че БСП и ДПС ще ги загубят, проблемът им не се решава.

Ако някой вярва, че изборите автоматично връщат ГЕРБ на власт, той просто се лъже. Моралната и политическата криза на ГЕРБ не е завършила. Много гласоподаватели на ГЕРБ си дават сметка, че партията им освен магистрали е правила и други, не толкова сияйни неща, като например спирането на въздуха на хиляди малки фирми.

Протестите не позволиха на БСП и ДПС да реализират стратегията си за политическа екзекуция на ГЕРБ със силите на правораздавателната система. Голямото мнозинство от хора в страната искат Орешарски да си тръгне, но Борисов никога повече да не идва.

- Това най-много искат протестиращите. Кой може да е техният политически представител?

- Хората, които днес са на улицата и които показаха силата на гражданския протест, също не могат да очакват, че изборите решават техните проблеми. Първо, силата, но и слабостта на протеста, е, че той не излъчва лидери и не акушира раждането на политически партии.

Протестиращите са въоръжени със своето недоверие към всяко правителство и всяка власт и това е тяхната сила, но същото това недоверие прави трудно изграждането на политическа алтернатива. Това най-ярко се вижда в дилемите, пред които е изправен Реформаторският блок.

А именно той е естественото политическо представителство на протеста. Защото в социологическите проучвания хората обичат да казват, че ще гласуват за нова партия, но новите партии нямат много шанс в ситуация на политическа поляризация и перманентна подозрителност. И затова тези от протестиращите, които искат да гласуват и които не приемат ГЕРБ, ще трябва да решат да подкрепят или не Реформаторския блок.

Самото създаване на този блок е вече реална промяна, родена от протеста. За разлика от безплодните опити за обединение на дясното, тази нова платформа е по-отворена и с повече енергия, но оттук започват проблемите. Първият е, че до този момент протестиращата средна класа остава затворена в себе си и приятелите си във фейсбук.

Лозунгите на протестиращите не могат да мобилизират мнозинството разочаровани от политическата система българи. Фейсбук, главният вдъхновител и ръководител на протестите, създава измамното усещане, че ако не всички, то голямото мнозинство мисли като теб. Това, уви, не е така: твоите неприятели също имат приятели.

Това, което виждаме на улицата, още не е новото мнозинство в България. И затова партиите от Реформаторския блок ще трябва първо да отговорят на въпроса дали искат да са политическа сила, която има амбицията да участва в управлението, или искат да са опозиция на всяко правителство. Подобна беше тактиката на Зелените в Германия в продължение на почти две десетилетия, преди да започнат своя марш в институциите.

При този избор Реформаторският блок ще е нещо като Комитет за държавен и народен контрол, той навярно ще има достатъчно влияние, за да не позволи определени неща да се случат, но няма да може да случва нещата.

- А ако Реформаторският блок поиска да участва във властта?

- Тогава въпросът става още по-труден, защото ще трябва открито да заяви с кого и при какви условия е готов да влезе в коалиция. Каквото и да решат, ще изгубят нещо, но ако избягват въпроса, ще изгубят всичко.

- Как тогава изглежда добрият изход от кризата?

- Първо, политическите партии трябва незабавно да се съгласят на предсрочни парламентарни избори. И президентът трябва да им помогне, като декларира, че ще консултира служебното правителство с политическите партии и така ще намали страховете им. Също е ясно, че изборите не трябва да са непременно утре, но не могат да бъдат по-късно от вдругиден.

Второ, изборите трябва да се проведат така, че независимо от това кой печели и кой ще състави следващото правителство, новото правителство да има мандат да управлява. А това значи, че е нужна промяна на избирателния закон, но не защото има избирателен закон, който може да ни предпази от лоши политици и лоши политики, а защото една голяма част от обществото вярва, че политиците не позволяват такава промяна, за да запазят монопола си върху властта.

Другото условие за появата на легитимно правителство е промяна на тона, с който говорят основните партии. Но и на начина, по който всички ние говорим за партиите. Днес в очите на хората всеки, който иска да се занимава с политика, е вече подозрителен. Но ако се държиш така, че всички политици са негодници, не се учудвай, ако негодниците са единствените, които искат да се занимават с политика. А иначе политическите партии са тези, които трябва да решат как най-добре ще убедят избирателите, че в парламента са представени граждани, а не фирми.

- Как гледате на идеята за избори три в едно - за европейски парламент, за български парламент и за президент?

- А вие как гледате на идеята за избори четири в едно - освен парламент, евродепутати и президент, да изберем отново и патриарх или поне нов директор на зоопарка?

Иван Кръстев е роден на 1 януари 1965 г.

Завършил философия в СУ "Св. Климент Охридски".

Председател на УС на Центъра за либерални стратегии - София.

Понастоящем е изследовател в Института за науките за човека във Виена.