НА ЗЪЛ ПЕС, ДОБРО ВЕТО

Заклеймяването срещу изразеното от президента Плевнелиев намерение да наложи вето на актуализирането на финансирането на политическото оцеляване на тази нефелна власт се свежда до две клетви: че Плевнелиев ставал част от протестите и че щял да бъде първия държавен глава, наложил забрана на актуализацията на бюджета.

Първата клетва не си заслужава коментара. Плевнелиев и без това е обвиняван, че взима страната на гражданите, които си позволяват да казват истината.

Да видим обаче, щом е толкова лошо държавният ни глава да посяга ЗА ПЪРВИ ПЪТ чрез конституционните си правомощия на свещената крава „бюджет”, как този упрек се отнася към „грешките”, белите и злодеянията на сегашната изпълнителна ( в смисъл, че изпълнява волята на Москва) власт. Не всичките, а само онези, които виждаме наистина ЗА ПЪРВИ ПЪТ в новата ни демократична история.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ БСП,  ДПС и “Атака”получиха властта без да са я спечелили на избори, развивайки творчески номера с прекрояване на парламентарното мнозинство от есента на 1992-ра. Тогава за първи път БСП и ДПС осъществиха пълзящ преврат с разбиване на мнозинството чрез взривяване на компромат срещу правителството с явната употреба на тайните служби.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ управляващите си признаха (не)видимата връзка между държавната сигурност и мутризацията на държавата, гласувайки държавната сигурност да бъде оглавена от една откровена мутра. Беше им втори опит да финтират западните съюзници, след като не успяха да наложат Бриго Аспарухов на подобен влиятелен пост като съветник по сигурността на монархо-социалистическия премиер Сакскобургготски през 2003-та година.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ един премиер, Пламен Орешарски, излъга в толкова рекордно кратък срок след встъпването в длъжност- по толкова важен въпрос при това, заявявайки, че кандидатурата на Пеевски е била съгласувана с партньорските служби.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ път една българска премиерска лъжа беше толкова светкавично опровергана- в рамките на денонощие три западни посолства го уличиха в явна лъжа.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ път тази власт успя да предизвика с кадрова „грешка” масови протести, събуждайки за първи път гражданското общество след имплантирането на приспивния за гражданската съвест чип на монархо-социализма през 2001-ва.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ път сегашната лакомия доведе до сваляне на смокиновия лист от срамните части на задкулисието, прикриващ публичната тайна за скачените съдове ДПС и „Атака”. И за слепите следовници на двете уж непримирими враждуващи разклонения на прокремълската политика стана ясно, че са ги лъгали години наред по този въпрос.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ многохилядни протести срещу едно управление бяха провокирани от всичко, казано по-горе, на практика още преди то да си е показало резервните рога- защото побърза да ги демонстрира ударно ( в стил „петилетката за четири години”) още в първи миг и не се наложи гражданите да гадят с кого си имат работа.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ едни протести в Европа, именно българските, получиха ясна институционална подкрепа от ЕС и САЩ. Те за първи път показаха, че намират протестиращите за предпочитан глас на демокрацията в България, пред този на двойната коалиция с тройната подкрепа в парламента.

Безпрецедентно ниското доверие към властта у нас се случва за първи път на толкова ранен етап от нейното упражняване и тя не бива да се чуди, ако й се случи още нещо ЗА ПЪРВИ ПЪТ: да си признае след президентско вето върху партизанския й бюджетен апандисит, че коалицията в парламента наистина е тройна. Защото за първи път на „Атака” ще се наложи да спасява не само кворума, но и да гласува по същество за преодоляване на ветото чрез прехвърляне на границата от 120 гласа, ако в Кремъл искат тяхното правителство в София да оцелее.

Така че заклинанията срещу Плевнелиев, че щял да остане в историята като първия президент, наложил вето на най-важния закон ( а всъщност на неговата промяна в движение), звучат като неосъзнат комплимент към него.

Ветото би било отказ да се признае за възможно това управление да се наложи на всяка цена над всичко и всички аргументи против него- в България и в света, към който по документи принадлежим.

На зъл пес, добро вето.