СкакаУци

Янаки Стоилов разкри, че протестите са политически мотивирани. А защо да не са. Или политиката е обетована земя за този, който е на власт, независимо какви ги върши. Или властта е индулгенция, която гарантира безотговорност, безнаказаност и недосегаемост. Нишката се къса някъде. Причинно-следствените връзки попадат в коловоза на странна партийна „логика”. Тя тълкува нещата както й изнася.

Какво лошо има в политическите протести, особено ако има основания за тях. Има ли нещо лошо да се запиташ понякога поне: „А дали вината не е у мен?”; „Необясним инат ли са тези протести или допринесох за тях?”. Нищо подобно, напротив. Партизан за бой се стяга. Имало готовност за нови изпитания - за следващата вълна от икономически протести. Явно те са по-приемливи. Но да наречеш закърнялата си обществена чувствителност „изпитание”, означава, че обитаваш реалност, различна от тази на гражданите си.

Друго разкритие е, че причините за недоволството надхвърлили възможностите на ГЕРБ, но Я.Стоилов не подценявал усилията им. Подценява друго - свободната воля на протеста. Протест, който никоя партия не организира и не ръководи. Издава се, че мисли, мери и преценява по своя политически аршин, където „спонтанните” изяви са партийно поръчение. Подценява още нещо - интелигентността на хората, които според него чакат Б.Борисов или И.Фидосова да им покажат маркер с определен цвят за ориентация. Има някаква ирония в приемствеността, която демонстрира неговият коалиционен партньор Хр.Бисеров. За да се избегне евентуална „грешка” при преодоляване на президентското вето върху Закона за СРС, вдигнал пред депутатите зелен маркер.

На протестиращите не им е нужен конец с определена дължина, за да отбележат номера в бюлетината си. Това е въпрос, който заслужава отделно внимание. Не тъкмо червеният цвят е плащът, който ги прави непримирими. Такъв плащ за тях са последователните скандални назначения. Те не са случайна грешка, а стил на управление и възползване от властта. Такъв плащ е ненужната актуализация на бюджета, както и ексхумирането на АЕЦ „Белене”.

Червеният властови вол роди теле, но не вдява и не вдява очевидното. Оставката не била част от политическата програма, с която да изпълнят желанието на определени групи или на Б.Борисов. Не, ама да. Вече е задължителна. 50-дневният протест е красноречив. Той не е просто определена група, а граждани, несъгласни да ги правят на идиоти. Хора, с чието търпение системно се злоупотребява. Хора, готови да отстояват принципи и права, да изискват почтеност и отговорност.

Не е изненада, че БСП нямала промяна в позицията и в критериите, които поставя пред правителството - „да се справя с най-острите икономически и социални проблеми”. Пази боже. Тя по-скоро ги създава.  Не сме забравили как партията се „справи” при Луканов и Виденов. Протестът не спира, защото просто не иска да ги дочака да се „справят” за пореден път.

Затова някога поредният път ще се окаже последен. Това, че редиците на гнева са оредели, не е повод за успокоение, че той е приспан. Отпуските ще свършат и през септември този гняв ще изригне с нова сила.

Изборите щели да бъдат определени от това - каква политика провежда правителството, какъв бюджет ще предложи и какви ще бъдат резултатите от плана му за действие. Именно защото сме сигурни какви ще бъдат резултатите, отказваме да ни демонстрират крайния резултат - челен удар в кривата круша или настъпване на мотиката.

За Л.Местан въпросът дали и кога да има избори трябвало да се предшества от отговор на въпроса „защо и в името на какво ще се правят тези избори”. Вече сме си отговорили на този въпрос, без да ни е потребен жокер. СкакаУец. СкакаУци. Отговорихме си, но те отказват да го разберат и ни третират като олигофрени. Отказват да разберат, че протестът за нови избори не е самоцел. Целта е смяна на системата и започване на истински преход към нормално бъдеще, в което политически скакаУци не се вписват. В този смисъл нестихващият протест е отговор на излишния въпрос, който се задава.

Въпросът за изборите трябвало да се реши в съответствие с публичния интерес. Ами точно така искаме да го решим, а не в съответствие с техния задкулисен такъв. Трябвало да се срещнат позиции. Вече се срещнаха - тяхната и нашата. Срещнаха се и се разминаха. Обречени сме да не се срещнем наистина. Колкото пъти се срещнем, толкова ще се и разминем.

Кратка среща с В.Сидеров откроява новото му „прозрение”. Виждал тенденция за съглашателство между БСП, ДПС и ГЕРБ, която била в ход. Дори да е прав, не е зле да му се припомни, че последователно беше, бил е и е в съглашателство с всеки от тях. С едните - в двойка. След приключване на „медения” период, днес е в тройна коалиция с ядрото на предишната такава. Днес е в тройната седянка като заместител на спихналото НДСВ, чиято съдба вероятно ще последва.

Атака минава в яростна глуха защита. Май ледът взе да се пука. Дали затова властта не смени управлението на „Информационно обслужване”. Май все пак наближават избори. Май братя Карамазови вече товарят портокалите. Май през септември някой ще играе неискан нестинарски танц. Май на някого ще припари под петите. Май? Няма да чакаме до май.

А може би досега Атака осигуряваше кворум и подкрепа за властта с отвращение и нежелание. Внезапната „опозиционност” издава паника. Жалък е опитът за разграничаване.

Жалък е опитът да се сплашват хората от Благоевград и Гоце Делчев, участвали в протеста. Те са получили призовки да се явят в местните полицейски управления. На шофьорите на автобусите, спрели пред стадион „В.Левски”, са съставени актове за неправилно паркиране. По пътя им обратно - преди Перник и преди Благоевград, полицаи са спирали автобусите, събирали са личните карти на пътниците и са записвали данните. Преди Благоевград връчили на хората предварително приготвени призовки - допълвали само имената. В тях им се нареждало да се явят в полицията заради нарушаване на Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Добре е да почнат отсега да печатат призовки, защото през септември ще са нужни десетки хиляди такива. Може и повече.

За „десерт” завършваме със С.Станишев, който смята, че зад агресивната част на протестите има ясен сценарий, те трябвало да бъдат разкрити. Нали сценарият е ясен - какво има да се разкрива. Конспиративността поражда необозрима закана. Политиците, поощрявали под различна форма протестите, били влезли в капан. Защото легитимирали всякакви - включително незаконни действия. Не било вярно, че гражданите протестирали заради бюджета. Това не почивало на реалността.

Обикновено една мишка разбира, че е влязла в капан, когато вратата зад гърба й щракне. Преди това се фокусира единствено върху сиренето. Или пък върху властта на всяка цена и с всички средства - без срам и без скрупули.

Неспиращият протест е нашата всекидневна призовка към властта да се маха. Не ни трябват техните лични данни. Идентифицирали сме достатъчно ясно притежателите им. Ще ги разпознаем под каквато и вънкашност нова или име да се появят занапред