Опасна игра с "Белене"

Поредица от случайни или умишлено непремерени коментари за АЕЦ "Белене", идващи от новото правителство, сериозно заплашват да наклонят изхода от арбитражното дело между НЕК и "Атомстройекспорт" не в българска полза. Казусът и без това е сложен и вече допълнително объркан от начина, по който проекта беше прекратен през миналата година, както и от изказванията на бившия премиер Бойко Борисов. Сега обаче премиерът Пламен Орешарски и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев сякаш работят синхронизирано. За провал.

Още с първите си изяви Орешарски даде да се разбере, че имал "усещането", че АЕЦ "Белене" ще е по-изгодно да бъде завършен. В интервюто си за bTV преди месец той обясни, че според него съдът по всяка вероятност ще отсъди в полза на "Атомстройекспорт" и България ще трябва да плаща колосални суми компенсация. Намекът беше, че поради тази причина е по-добре да се поднови строежът на централата. По-късно мярката влезе и в официалната програма на кабинета "ако се потвърдят технико-икономическите характеристики на проекта".

При Орешарски никога не може да се прецени дали едно изказване е плод на политическа неопитност или всъщност добре осъзнат премерен ход, който обаче е прикрит с експертен наивитет (последно - вярата му, че с Делян Пеевски начело на ДАНС щяло да има бързи резултати). Можеше дори да се предположи, че това е изпускане на пара от свирката, за да се имитира действие по едно неизпълнимо предизборно обещание - инвеститор за "Белене" няма и тази година стана пределно ясно колко ненужна е тази мощност за България.

Тук обаче се намеси и икономическият министър Драгомир Стойнев, който иначе би трябвало по-добре да разбира щекотливостта на проблема. Тази седмица той направи две твърдения, които сякаш са извадени от прессъобщение на "Атомстройекспорт". Първото е, че търговският договор с руската компания не е прекратен, нещо, което тя продължава да повтаря и да твърди, че продължава да изработва поръчаното оборудване. Това естествено цели повишаване на бъдещите претенции към НЕК. Подобно изказване от официален български представител ще бъде използвано с охота от руската страна. Стойнев каза още, че след прекратяването на проекта през март 2012 г. са били платени 385 млн. лв. Това обаче е откровено невярно - сумата е за периода от началото на 2010 г. Това е било ясно на министерството, тъй като информацията е изпратена от НЕК по искане на БЕХ още същата седмица.

Както по-късно уточниха от пресцентъра на министерството на икономиката: "След взетото решение за прекратяване на проекта не са начислявани задължения и не са извършвани плащания към "Атомстройекспорт". След март 2012 г. са плащани само лихви по заеми, както и фактурирани преди това средства за "Уорли Парсънс" - архитект-инженерът на проекта.

Всичко това става, преди новият министър да се е видял с адвокатите по арбитражното дело и преди изобщо да е наясно с тяхната стратегия. От министерството отказаха информация кога ще има такава среща, тъй като... "на този етап арбитражната процедура не следва да бъде коментирана публично, тъй като по нея предстоят важни процесуални действия за защита интереса на НЕК ЕАД".

От цялата активност се налага изводът, че правителството води умишлена политика (освен ако не става въпрос за тежка некомпетентност - в България тя никога не може да се изключи) за загуба на арбитража, който по-късно да се използва за рестарт на проекта "Белене". Ако това е така, поражда доста размисли защо това правителство изобщо е дошло на власт.