МАЯ МАНОЛОВА ИСКА ДА Я ОБИЧАТ

Подгонена от гнева на тълпата, Мая Манолова се завря в едно такси, но таксиджията й отказа. Бих поръчал на таксиджията едно капучино да ми каже как й е отказал – напсувал ли я е или галантно й е отказал! Аз вярвам, че е първото, защото таксиджиите са известни като хора с високо политическо съзнание.  Във всеки случай, тя изхвърча от таксито  с вид на ваксинирана кокошка, а на другия ден, както подобава на всяка комсомолка, заяви по телевизията: «Ах, колко омраза!»

На нея изглежда не й харесва да я мразят. Тя иска да бъде обичана цялата, кокошка или не, комунистка (трето поколение) или не, нахална или не.

Това иска и нейната партия – да я обичаме. За съжаление обаче, ние не я обичаме. Напротив, ние я мразим от душа, така, както ни е научила – силно да любим и мразим. По Ботевски. А и как да я заобичаш, когато нейната партия е изградена изцяло на идеология на омразата!

И така ще бъде от сега нататък, докато нейната любима комунистическа партия не върне всичко, което е ограбила от нацията и не се отрече официално от крадливата си природа, докато не върне паметника на окупатора на окупатора и докато не прати обратно в Москва нейния бос.

След това тя задължително трябва да излезе пред тълпата на парламента и на висок глас да заяви: «Пролетарии от всички страни, извинявайте!»

Тогава всички ще я заобичаме, дори и аз! Но дотогава милост няма – омраза до дупка, така както нейната партия ни е учила. По Ботевски!