УРА! БЪЛГАРИЯ СПЕШНО СЕ НУЖДАЕ ОТ 150 000 УСМИРИТЕЛНИ РИЗИ

Дочакахме уважаеми. Доживяхме. Най-сетне и една „добра новина” блесна в оплешивелите ни СМИ. И то през най-сухия за информация месец на годината-август. Заедно с „акулата в метрото” и „Портрет на момиче по лабии”, заглавието че: „...140 000 души в България са душевно болни”, не може да не зарадва с андрешковска възхита и най-закорявалата нашенска Бузлуджанско-Гербаджийска, при това изтерзана душа.

Това, което комунистическите превъзпитателни концлагери и затвори не успяха да осъществят. Това, към което КДС, БКП и ДКМС не успяха вкупом да сторят - подпомагани от студентските и ученическите бригади, обучението по „Военно дело” и поделениета на БНА, днес 24 години след ДЕПРОМ-а /Демократичните промени/ е факт. Хората си полудяват, като бесни. Никого не питат. И нищо не може да ги спре. Напротив, всичко помага със страшна сила и почти без пари. Защото пари няма, което е и в основата на вседържавния експеримент - полудяване. При тази зашеметителна цифра/число: 140 хиляди, цяла България гъза да си съдере, не може да изкара днес на протест толкова хора. Толкова хора, не само в извън работно време, но и вместо работното им време. Защото у нас всяко недоволство се демонстрира „в извънработно време”. Така е било и с Априлското, и с Илинденското въстание. Септемврийската буна през 1923 година също -макар и заплатена щедро от рублите на Троцки и Коминтерна.

През лелеяното работно време се симулира дейност и се „служи за пенсия”. Защото след домашната лютеница и гроздовата шльоковица, пенсията е най-важната за всяко живо същество живителна микстура за мисълта, подържаща пролетарските ни пулсове.

От друга страна хубаво е да имаш 140 хиляди хухавела, защото те са усмихнати, непретенциозни. Не им трябват тоалетни кабинки ни по магистралите, ни по площадите, нито в новосъздавания „Трети диаметър на метрополитена в София”. /Та, нали всичко у нас се строи като за ненормални скотове./ Те си се освобождават от всичко тутакси и навсякъде. Просто защото вече са свободни хора. Наистина са намерили и обладали своята си  свобода. Най-сетне, Бога ми! Пък и кой да им я отнеме, след като за регулиране на душевните ни травми на територията на някогашната държава се грижат само около 500 специалисти. Това е по недоказани цифри от съмнителни документални твърдения на администрацията, на каквито априори у нас вяра не се хваща. И не може и да се вярва. Защото, какво може да напарави един специалист психиатър срещу  батальон откачалки? Ще му сложи един стетоскоп? Ще му даде пилюлите на корифея във фармакопеята Марешки ли, които се славят с това, че освен запек, нищо друго не можеш да очакваш от тях като медикаментозно лечение. Но майната му на лечението, дето вика Биг Ша или как му беше името на оня самозван гении на рап- културата, парадиращ в последно време край Двореца на културата в София и жител на Варна. Майната му, защото лудите говорим с Бога. Това поне сме го научили от рецепиентното си пребиваване с автентичните поданици на Османската империя. Луд, та му лесно, казва храбрият български народ и търси камък да прасне усмихната и ококорена физиномия на болния, белким на здравия /според лични преценки/ му олекне на душицата.

Представяте ли си заедно с 2.500 000 /два милиона и половина/ пенсионери, 850 000 /осемстотин и петдесет хиляди/ безработни и към тях 140 000 душевно болни. От реално пребиваващи в територията ни 6 и кусур милиона аборигена, значи половината са нефелни или фрустрирани и духовно,  а и физически озадачени. Е, как да не си сред десетте най-нещастни нации които се щурат по земното кълбо. Ще си нещастен, че не само рап с Шамара ще пееш, но и поп-фолк ще замузицираш. Нещо от репертоара на онази певица примерно, дето има дете от мъжа си, живее с първия му син, но той на пук пък се ожени за сестра си. Е, да бе, те са от „нормалните”. Те са истинските. Те са съзидателите... Извинете, към проблемните категории нарочно не включвам ромите /циганите/ като семейството на споменатата певица/, за да не ме обвинят в политнекоректен песимизъм.

Иначе всичко ще се оправи. Ама съвсем всичко. Ще дойде септември /както пееше покойният Емил Димитров/ плурализмът пред Парламента ще се възстанови. Богословът-неофит Йордан Цонев, ще громи пагубното вето на хороскопаджията Росен Плевналиев, а той с благостта на ирландска пастирка ще му доказва, че трябва да се живее задружно и така ще ни бъде по весело. Зам.-председателят на НС - Манолова ще продължи да пише някакъв имагинерен изборен кодекс и ще го показва из зоологическите градини. А шефът на камарата ще се бори с неподвластното си северозападно „л” и ще уволнява всеки, който му спомене само, че говори на диалект. Онези, които все още са живи и не са съвсем изкукали от глад и безверие и от ТВ-програмите, ще си ги гледат на стария хал, ще венцехвалят директора Орешарски за мъдростта, без да разбират защо цифровизацията се оказа доста голяма хапка за точно нашата поевропейчена глътка. А комуто есента подейства особено депресиращо или ще се подпали пред някоя бяла голяма сграда набъкана с неграмотни деловодителки от управляващата партия, или ще стане миньор. Белким там го затрупа „земята, майко, черната”, та семейството му след 10 години да получи 10 хиляди инфлационни левчета. Които превърнати в ракия менте, ще докарат делириум и в цялото семейство на погиналия. Е, ще му ударим и няколко часа траур за пред западните журналисти, което в Теорията на литературата се наричаше „грижа за човека”. Пък и не само там.

А пък в съкровищницата на българския нихилизъм и цинично самохвалство  имаме още една коварна приказка: ”Луд за пенсия”. Проверете прочее, колко са пенсиите на т.н. луди и не ще оздравеете тутакси, ами като Швейк ще тръгнете на война, въпреки че сте доказан идиот, без да пъхате люти чушки в аналката си. Пенсиите са такива, че един „мръднал”, преди време, с нея не само не можел да се изхранва”, но и цената на медикаментите била толкова непосилна за близките му, че той взел и удушил неколцина роднини в името на социалната държава - България.

Тайна е човешката душа, не можем да я осмислим, нито да я овладеем. Но повечко на блато май намирисва. Да. Да, говорим за нашата скромна българска душица, която е готова на всякаква мерзост, модно наречена компромис, заради 365 лева заплата и градски автобуси без контрольори на билети, но и без спирачки естествено. Не говорим за огромната руска душа, която пак ни предлага взаимно душеспасение, чрез повседневно поглъщане. Но знае ли човек, откъде ще му изкочи щастието, особено по време на криза. Имаше някакво песенно куплетче, в което се повтаряше следното: ”Ах, лудите, лудите, те да са живи!”. Убеден съм, че авторът му не е Шандьор Петьофи, но със своя нездрав песимизъм то звучи доста декадентстки. Но пък собствено какво сме виновни ние улавите за своя си хал? С нищо... Самолечението при душевните разстройства е повече от зловредно. Не е препоръчително като при диарията. Лятото сега ни  е тежко заради жегите. Ами зимата, да не би да е по-лека? Само дето помията от казаните за боклук се приема добре охладена. На мечките край Белица, осиновени от Бриджит Бардо щели да им слагат лещи в очетата, за да могат да се различават, с което със сигурност можела да се запази популацията им. А за психично болните? Поне един зам.-министър да им назначат за успокоение - вместо лекарства. Може и от гражданската квота. Вземаш го от контрапротеста пред НДК и го главява акушерката-министър за свой заместник. После той да му мисли. Всеизвестно е, че уважението към болния от психични разсройства говори за цивилизоваността на хората в една общност.  Ама, ние и общност не сме. Ето, чувате ли само колко пъти откакто Негово светейшество Неофит е патриарх на България що молитви за обединение и общност се отслужиха. Не хващат... Поради това, че не действат на хроничното ни разделение и омраза, бяха включени и прочутите Киприянови такива. Четат ги всяка седмица. До премала. Пак нищо. Ни обединение, ни дявол!

А, тук за посленото май сгреших. Дяволът много добре си върши у нас работата. Знаменито. За-ме-чатель-но, както е казал оня прочут хахо от наративът „Палата „№6”. Лошото е, че Божидар Димитров, друг прочут... ха-билитант, вади колове само от и за мъртви вампири, а все е в сосиете с живите такива. Но, нека дойде септември. До тогава 140 000-те  хиляди лудичките ще дръпнат с още една нула и вече гордо ще запеем оная прочута песен дето сме милиони. И пак ще вземем с гащи и без, с песни и без, със свирки и без. И ще се съединим пред Жълтата сграда на съединението /знаците много казват, не само в семиотиката/, пък после ще видим. Можем и да успеем и да оздравеем. В едно обаче са сигурни много от болните на специализираните клиники: 150 000 усмирителни ризи в България нито един бюджет не е предвидил. Ни вотиран, ни де-вотиран. /С последните самоизмислени термини правя плах опит да се входирам без да страхувам себелюбието си по време на ваканцуването на по-първите хора на крайбрежието. И аз съм суетен, Бога ми... А нашият Бог обича юродивите. За България е повече от сигурно. Погледнете през прозорчето си. Въпреки решетчиците. Нали е така. А, добре... А, ако видите бял автобус с избити стъкла не се плашете. Той не е за вас. Той е на специален режим. Лекуват го с къмъни.../