Президентът наложи вето върху актуализацията на бюджета. Актуализацията предвижда ръст на бюджетния дефицит и поемане на дълг от 1 милиард лева. Тя е спорна, поражда разногласия и практически не се подкрепя от никого извън управляващата тройка партии БСП, ДПС и “Атака”.
Управляващите се оплакаха, че с ветото държавният глава се меси в работата на изпълнителната власт. Но не стигнаха дотам да прекратят парламентарната ваканция, за да прегласуват бюджета. Вместо тях това прави опозицията. Тя събира подписи, та парламентът да се събере извънредно и да обсъди ветото.
Парадоксите в българската политика наистина са повече от логиката.
Всъщност работата на президента включва и това той да се меси в делата на изпълнителната власт. Постът на държавния глава в българската политическа система е направен така, че институцията да е коректив на правителството и на парламентарното мнозинство. По конституция изпълнителната власт и президентът си поделят правомощията във външната политика и в сферата на сигурността, а в действителност държавният глава, по силата на прекия вот, има реални възможности за въздействие и върху вътрешната политика.
Това е напълно легитимно – сегашният президент например е избран с около 200 000 гласа повече, отколкото са гласовете, подадени за тройната коалиция БСП, ДПС и “Атака”.
Финансовият министър веднага се оплака, че за ветото нямало икономически и правни мотиви, а само политически.
Разбира се, че има политика.
Ако президентската работа не е политика, не виждам кое е. Политическата логика на президента е ясна. Първо, ветото и евентуалното негово преодоляване отново ще подчертаят, че отговорността за провежданата политика се носи солидарно от БСП, ДПС и “Атака”. Без “Атака” ветото не може да бъде преодоляно и ще трябва отново да има маймунджулъци и кълчения, та това да бъде що-годе оправдано.
Второ, след като заседанието на Народното събрание за ветото беше насрочено чак за 30 август, олекват аргументите, че актуализацията е спешна нужда. Явно не е, щом ваканцията и морето са по-важни.
Но мотивацията на ветото не е само политическа.
С пълно право президентът посочва, че увеличението на разходната част с 1 милиард лева е ясно, но не е ясно за какво конкретно ще бъдат похарчени тези пари. Държавният глава пише, че правителството ще може да харчи парите както пожелае, понеже в актуализацията не е посочено за какво трябва да бъдат харчени.
Смятано е ангро и доказателството е кръглата сума. Ако правителството е коректно, то трябва да сметне разходите до стотинка и да ги запише в бюджета. Но нали Станишев и Местан няма да връщат лично милиарда, пишат си го, та да им е по-лесно.
В случая дори не става дума за това, че управляващите се готвят да откраднат някакви пари, за което намекнаха уважавани икономисти. Става дума за това, че “експертите” от правителството на г-н Орешарски даже не си правят труда да изчислят колко пари ще им трябват и за какво.
Точно това им казва и президентът в мотивите за ветото, но вместо да има експертен разговор, има замеряне с политически и други квалификации.
Не стават така тия работи.