Говори Пловдив: ЗА КРАСИВИТЕ ПАРИ И ПРИНЦИПИТЕ НА КУРВИТЕ

Лятна новина: Българските банкноти са четвърти по красота в света. По този показател ни изпреварват само украинската гривна, австралийският долар и еврото. Веднага след нас пък е щатският долар.

Така си е, целият разумен свят отдавна би трябвало да знае няколко неща, свързани с финансите ни и самите нас:

1. Американците не могат да ни стъпят на малкия пръст не само по естетика, а и по стабилност на парите.

Нали сте чували с какъв потресаващ държавен дефицит са заробени горките те, заедно с внуците си до девето коляно? Мислят го и се тревожат всяка вечер, стресът ги мори и затова мрат като мухи от инфаркти и инсулти.

Е, при нас пък не държавният, а частният дефицит е потресаващ, но ний сме му свикнали, а внуците – да се оправят. Освен това, като добри граждани сме свикнали също да гледаме първо какво ние даваме на държавата, не тя какво взима от нас, така че от този вид стрес отдавна не ни пука. Защо и ние умираме от инфаркти и инсулти си остава пълна загадка.

2. Американците да вземат мерки, защото е всеизвестно, че ако жените в една страна са красиви, няма как и парите там да не са красиви. И обратно.

Това е също като с швейцарките и техните красиви крави. Или като с японките, дето непрекъснато си удрят дупетата в тротоарите, но не защото дупетата им са ниски, както твърдят разни хлевоусти пущове, а защото тротоарите са високи.

Всъщност сега си давам сметка, че най-първата част от това разсъждение не е съвсем вярна. Виждал съм доста грозни пари по света, но грозни жени никъде не съм виждал. Ама като цяло пък звучи стимулиращо. За патриотизма на българина, де, вие за какво стимулиране си помислихте?

3. Не е ясно кой идиот и защо точно посред лято обсъжда качеството „красота” на парите, а не качеството им „количество”, както е редно и както нормално се прави от хилядолетия.

Според мен е сигурно, че дори Станишев и Орешарски да измислят някаква своя си класация, с която по навик да изкривят здраво истината, по показател „количество” и особено „количество в моя личен джоб”, българските пари пак ще продължат да бъдат много, много назад.

Освен ако последните случайно не станем първи, както ни е обещано. Но то очевидно няма да е скоро.

Конкретно по отношение източника на новината за международния успех на красивите ни банкноти, мога да кажа само, че българските медии цитират неназовани швейцарски финансисти, членове на нещо, което според тях се нарича „Комисия по естетика на Международната финансова банка”.

- Ела ма ритни! – викат и махат сърдечно към медиите силно развеселените и не по-слабо почерпените зевзеци от Пловдив.

И правилно. Международната финансова банка в случая е нещо като Мократа океанска шир. В която плува корабче. В което анонимни швейцарски естети пият ром и пеят „13 призрака в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо – и бутилка ром!”.

Даже май не е „нещо като”, ами направо си е същото.

Като заговорихме за пари обаче, да попитам колко ще струва на горките ни депутати от мнозинството да се приберат от далечните лазурни плажове, където се търкалят кой знае с кого, само за да бламират ветото на президента по актуализацията на бюджета и пак да се върнат на плажовете. Трудно ми е да изчисля, но няма да са малко паричките. В случая има два варианта. Тези разходи да бъдат поети или от самите депутати, или от партийните централи на БСП, ДПС и Атака.

Тъй като често съм чувал колко патриотични, национално отговорни и загрижени за социално слабите в държавата са въпросните партии и техните народни избраници, не ми хрумва нито една скверна мисъл по този повод. Например изобщо не си представям следния вариант – няма значение кой точно ще плати парите сега, защото после той ще си ги върне с лихвите от спорния един милиард актуализирани лева.

Не си го представям и толкоз! Отнюд!

Освен това е ясно, че, поне в момента, не парите са големият проблем на властта, а събирането на минимум 121 гласа, за да се преодолее президентското вето. Как се събира т`ва чудо посред лято, когато то мнозинството и иначе едва се крепи, сал на честната дума на Волен, непредвидимият…..

Ами ако някой дембел-социалист не поще да мръдне от топлия плаж на Карибите или изпод едрите звезди на Фамагуста? Ако телефонът му вчера, случайно пиян, е паднал в тоалетната и партийната централа не може да се свърже с него? Или представете си, че на някоя си червена джофра тъкмо и е излязъл късметът – за първи път от страстната предизборна кампания насам. И сега тя неистово не иска да се връща в София, `щото в седалките на Парламента, колкото и да се търкаш, не е същото.

Какво да кажем пък за неяснотите и страховете, свързани с разните своенравни и непредвидими коалиционни партньори от ДПС и Атака. Някои от тях може да са отишли на ваканция дълбоко в Диарбекир, други – в далечен Сибир, все тая. Но ако случайно – или нарочно – са се продали на Бойко и затова не сколасат да се върнат в София навреме?

То затова и парламентарният председател Михаил Миков възможно най-бавно говори възможно най-много глупости по темата за насрочването  на извънредно заседание – щели били някакви си хора да изказват мнение кога да се свика Парламентът, пък други да проверяват може ли или не може да се свика, а трети да решат, че ако се свика, ще се свика, а ако не се свика, така и няма да се свика. И прочие.

Забелязал съм, граждани, че когато комунистът вземе да увърта, то няма друг по-добър в увъртането от него и всички естетически се захласват да го слушат. А когато ти вземеш да увърташ пред някой комунист, той не те оставя да увърташ много-много, веднага те обвинява в грозно увъртане.

Така става напоследък със самия президент, който с голямата си уста нещо явно счупи хатъра на комуниста и той сега го е погнал здраво. Според комуниста например президентът нарушава Конституцията, защото всичките му изказвания напоследък са политически. Ама до едно.

И правилно. Ако даден готвач говори за манджи, какъв е смисълът. Готвачът трябва да говори за политика и да я обяснява на народа по народному. Така и на бръснаря не му е работа да бръсне, а трябва да се произнесе по болната литературна тема за липсата на какъвто и да било социалистически реализъм в държавата. Спасителят на плажа трябва да замести Дон Кихот в произнасянето на дълбоки житейски мъдрости за свободата и любовта между хората и народите, докато пък градинарят ще се потруди да композира Одата на радостта, защото композиторът Лудвиг ван Бетовен е сгафил, като е свършил тази работа, без да има правото да я върши.

Щеше ми се да кажа, че само курвата ще си остане курва в това бленувано от комуниста общество, защото тя има принципи и държи на тях, но знае ли човек – ако се съди по принципите на разни политици и журналисти…..

Не знам, граждани, дали ми липсва въображение или просто с възрастта ставам все по-консервативен, но аз предпочитам президентът да се придържа към правенето на политика, спортистът към спорта, пияницата към пиенето, майсторът – към майсторенето. Иначе няма как парите ни занапред да стават не само по-красиви в своето качество, но и по-качествени в своето количество.