Петно върху ризата на Орешарски

Ако се взрете внимателно, ще го видите. Тлъсто, гнусно и мазно петно върху ризата на българския министър-председател. И не е прикрито под ревера, а си е съвсем ачик. И не само че е ачик, но и не е анонимно, както е с повечето петна по ризите на политиците. Име си име и фамилия. И не си трае, а глаголи. Интересни неща на интересни места.

Петното върху ризата на другаря Орешарски се казва Бисер Миланов. Чиляк с богата творческа биография, за която свидетелства факта, че е осъждан седем пъти. Като клиент на българското правосъдие естествено си има и прякор. Излишно е да питате какъв. Петното, разбира се. Бисер Миланов – Петното.

Петно със самочувствие, бихме казали ние. Никакви скрупли относно богатия криминален бекграунд. От това, че бил осъждан, не следвало, че е престъпник – твърди той. Престъпници били тези, дето управляват. Е, не тези, дето управляват сега – тях Петното защитава. А тези, дето са управлявали преди.

Здрава логика, нали? Напълно в унисон с паралелните реалности, сътворени от етно-национал-социалистическата тройна коалиция. А също и с бомбастичните искания, предявавани от другаря Петно, бранещ нейното статукво като Матрьосов на амбразурата.

Например римейкът на стария Сидеров блян – да се направят шпицкоманди, които да изпоарестуват всички противници на режима. Иначе казано – седем пъти осъжданото Петно поиска от Министерския кабинет на България “да даде възможност на нашите членове да използваме доброволни отряди, съвместно с органите на реда, за разкриване и залавяне на всички тези организатори, които, вече знае цяла България, обслужват интереси на Джордж Сорос”. Поиска го не къде да е другаде, а в светая светих на изпълнителната власт – в самия Министерски съвет – и в присъствието на премиера Орешарски и неговия вицепремиер – министъра на МВР Цветлин Йовчев.

В отговор – ни вопъл, ни стон. Нулева реакция и културно изслушване на шпицкомандаджийските щения. Мълчание, чийто превод може да бъде тълкуван само по един начин – че българското правителство споделя изразената от Петното визия за разрешаване на проблема с протестиращите вече два месеца български граждани. Е, не чак дотем, че би взело законодателно решение за формиране на “доброволни отряди”, но ако биха се появили някакви “неотговорни фактори” – от типа на тези, дето вилняха през 1925 г., то, такова... абе би си позатворило очите пред тяхната полезна и родолюбива дейност.

Някой ще се запита може би как така другарят Петно, осъждан цели седем пъти, се е появил в залата на Министерския съвет – след като е известно, че там – на добре стъкмената “седянка” с правилно подбрани протестиращи, крайното решение за допуск минава през НСО. И родните охранители хич не си поплюват – не! Такива, дето искат оставката на правителството, хич не се допускат, та ако ще съдебните им досиета да са бели като ангелско крило.

Но другарят Петно – виж, това е друга опера. Него може. Както и другарят Шамар, и другарят Ангел Славчев, този виден борец за свободна продажба на марихуаната, и други такива едни заслужили другари, придобили званието “активни борци против Бойковизма и Цветановизма” (АБПБЦ).

И говори Петното – хич и не си поплюва даже. Чувства се в свои води – както когато показва на протестиращите пред НС комбинация от три пръста, с доминанта на средния. Както когато провокира гадните наемници на мракобесния Сорос – като координира своите дебеловрати момчета с черни суичъри.

Не само говори обаче – дава и съвети. Включително изразява визии с кадрови характер. Като например следната: “Ами да ме направят тогава министър на вътрешните работи, готово бе! Ще ги хвана за 10 дена всичките!”

Ами да го направят – що да не го направят? В следващото правителство на новата тройна коалиция например. Че той да не е случаен човек? Няма все Петно да бъде я – макар и върху премиерска риза. Ще възходи и той къмто политиката – както впрочем вече направи неговия поръчител – шефът на червената телевизия Николай Бареков, известен още като Дудука.

Като се замисли човек – наистина, защо пък не? В страна, в която е възможно човек като Пеевски да осъмне шеф на ДАНС, в която бивш лейтенант от СИК се оказва зам. министър на МВР, в която щатния офицер от ДС Боян Чуков бива назначен за секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, в която червей като Дудука може да реши да стане политик – защо пък едно Петно да не стане вътрешен министър? Та нали – ако се вгледа по-внимателно човек, няма как да не забележи, че кажи-речи цялото правителство – начело със самия минитър председател, се състои все от петна – кое от кое по-противни и гадни?

Само не ме питайте върху чия риза са положени всички тези петна. Няма как да ви отговоря – носителят на тази риза няма публичен образ. Може да е банкер, може да е енергиен олигарх, може да е президент. На някоя чужда, но иначе братска нам страна.