За прагматизма и цинизма

Някои мисли във връзка с актуалната дискусия във Фейсбук и в други форуми за отказа на председателя на ДСБ Радан Кънев да се коалира с ГЕРБ.

 Споделям, че моралната политическа позиция е тази, която преследва морални цели с политическите средства, които са налични в момента. Ето защо предлагам да не разсъждаваме над това какво твърди Радан Кънев, а какви политически действия се готви да предприеме.

 В България имаме негативен опит по отношение на политическото говорене, нещо повече- налице са вече 69 години несекваща политическа пропаганда по съветски образец. Разбира се, при този модел лъжата е обикновено средство за убеждение, затова предлагам да игнорираме посланията на политиците и в частност на Радан Кънев, а да се обърнем към действителната позиция, която той заема.

 Тя е par excellence неморална, независимо от това как той се опитва да я опакова и представи на електората.

 Той прави един много елементарен избор: На политическата сцена има 4 реални политически субекта: ГЕРБ, БСП, ДПС и сега оформящия се Реформаторски блок. От тези общо три варианта за коалиция, Кънев заявява директно с кого не ще се коалира. За всеки е ясно, че резултатите на БСП и ДПС са почти константни - техните избирателни ядра не извършват реален избор, а по-скоро реагират с нещо като автоматизъм в ситуация на условен рефлекс (тук всякакви алюзии с кучето на Павлов са допустими).

 И така, при ситуация на избори, тези хора излизат и гласуват неизменно и безразсъдъчно, по убеждение.

 Не е така с останалата част на избирателите - това са мислещи и чувстващи хора, които се влияят от политическите послания на центристки и десни партии и са слабо, но не съвсем нечувствителни към леви идеологии.

 Този електорат се контролира основно от ГЕРБ, от малка група симпатизанти на старите демократични структури и от успеха на негативната кампания на БСП - колкото по-висок е резултатът от насажданото отвращение у хората, толкова повече гласове успява да „открадне“ от десните кликата БСП-ДПС.

 Когато Радан Кънев казва, че Бойко Борисов бил толкова лош, че той не би се коалирал с него, това означава, че същият по подразбиране определя БСП и ДПС като не толкова лоши.

 И това е логично.

 Първо, защото той не е казал, че няма да се коалира с БСП и ДПС, и второ, защото поради липса на други политически партии на политическата сцена всички, за които Кънев не казва нищо са вероятни политически партньори (по аргумент на обратното основание).

 И така Кънев трябва да се коалира с някого, но това няма да е ГЕРБ.

 Ето политическата готовност, която трябва да анализираме. В ситуацията на предишните избори, всички нормално мислещи хора се обединихме около разбирането, че сме поставени пред морален избор.

 Този морален избор стои със същата острота и днес. Оформи се поляритет на позициите. Оказа се, че на едната страна застанаха привържениците на ГЕРБ и онези, които гласуваха доверие на тази партия не за друго, но за да се пребори за антикомунистическото бъдеще на страната, а на другата страна останаха всички останали.

 Сега партията на Кънев се присъедини за втори път към всички останали. Така избра неморалната позиция. Както и да я артикулира.

 Що се отнася до цинизма, той не трябва да се смесва с политическия прагматизъм и предпочитам, когато се говори за заставане на страната на ГЕРБ именно по силата на компромиса, в името на антикомунизма, да говоря за прагматизъм, защото той, поради нравствената си цел не може да бъде цинизъм.