Иво Инджев, www.ivo.bg
В интернет се завъртя отдавна известна снимка на Волен Сидеров с информация на автора на обясненията към нея Милен Радев. Неговото есе по темата публикувах и в книгата си “Течна дружба”. През същата 2011 г., когато Сидеров крепеше властта на Бойко Борисов, публикувах и статия за престъпното мълчание на властите спрямо изстъпленията на Сидеров на поклонението на Апостола, когато по неволя станах участник във физически сблъсък с негови щурмоваци. И нищо…Все едно, че не е било…
Това престъпно и гузно мълчание е в дъното на днешната кресливост на проекта “Атака”, “проходил” по времето на тройната коалиция, превърнат в патерица за ГЕРБ, а след това и в бухалка срещу Борисов в момент, когато московските господари разместват в София управленските си кадри.
Защо едва сега някои “проглеждат”? Защо изнесените факти, които припомням по-долу, нито веднъж не станаха повод за неудобен въпрос в безбройните интервюта, който тази година раздаде Сидеров, превърнат от истерически в политически фактор на управлението на България?
Като стана дума за управление, най-голямата заблуда е, че Сидеров бил неуправляем- управляем е и още как. Ще видите това отново тези дни при гласуването на вота на доверие на правителството с решаващата подкрепа на “Атака”.
ЗАЩО ВЛАСТТА ПРОТАКА СВОЯТА КОНТРААТАКА
Иво Инджев ⋅ май 22, 2011 ⋅
Малък ли им беше досега Волен Сидеров и малко ли им беше всичко, което сътвори до момента „Атака“, че едва сега ги „забелязаха“?
Нито една българска медия ( ако случайно има изключение – то е потвърждение на преобладаващата медийната „слепота“ ) не „забеляза“ и не отбеляза, че в траурната нощ на 19 февруари тази година униформените щурмоваци на „Атака“ нахлуха с бойни крясъци и се предредиха пред стотината граждани, кретащи смирено на опашка да почетат с наведени глави, както подобава, паметта на екзекутирания на този ден единствен всепризнат от всички етноси в България национален герой Левски. Агресорите с фанатични лица, партийни знамена и полувоенни униформи превърнаха поклонението в грозна военно-шовинистична фарсова сцена, не по-малко възмутителна от провокацията им пред джамията на 19 май в София . Стигна се до меле ( без до искам бях участник) защото си потърсихме правата и не позволихме да бъдем пререждани от шпицкомандите, които си подвиха опашката. По-късно обаче са повторили опита си, явно вдъхновени от подстрекателските крясъци на своя фюрер.
Никоя институция не реагира на факта, че насред София и посред нощ ( досущ като при нацистките сборища) Сидеров крещи срещу „циганите, които клатеха трупа на Апостола на бесилото“, срещу турците и „турските мекерета“, нарушавайки елементарни норми на човещината на едно поклонение – при това именно пред паметта на човека, в чиито завети да не се делим на българи, турци и цигани всички се кълнат като пред икона. Малко преди този „незабелязан“ скандал президентът Първанов си каза поредната нищо неказваща реч и се оттегли в покоите да си гледа приоритетчетата, сред които сега изведнъж, сякаш падат от небето, се оказват новите, ескалиращи провокации на „Атака“. Щял (евентуално) да свика Националния консултативен съвет по сигурността, ама ако МВР му предоставят причини за това!?
Дано…И дано някой се сети да попита на този съвет ( ако изобщо бъде свикан) кой, как, защо и с какви пари създаде „Атака“. В изтекли в Уикилийкс документи сред спонсорите се назовават близки до самия Първанов олигарси и откровено се посочва покровителството на Русия над този провокационен проект. Тъкмо заради руски опит да бъде създадена агресивна проруска българска националистическа формация е изгонен висш руски дипломат от България през март 2001 г. ( подробностите съм описал в „Течна дружба“). Руската страна не протестира, защото получава доказателствата от българския външен министър Надежда Михайлова и си прибира проваления шпионин. Но Петата колона, командвана от Москва, не се отказва. През 2005 г. триумфално вкара новия си боен отряд в българския парламент и днес жънем плодовете на тази …“изненада“.
Заиграването и разиграването продължава. Както се вижда, залогът е вече самият етнически мир, за който театрално се вайкат гузните управници сякаш не знаят за какво става дума. Ако Сидеров е патерица на Борисов, маша на Русия и огледало на ДПС , къде е границата на търпението спрямо това триединство на атаката срещу всичко, което би трябвало да представлява една демократична България, членуваща в НАТО и ЕС?”
В сайта си ДЕ ЗОРАТА живеещият в Германия автор Милен Радев припомня “странностите”, свързани с проекта “Атака” , начело със Сидеров. Ето част от статията му “Социалисти и нацисти, заедно във труд и бой…:
August 9th, 2013
Атака се появява през 2005 г. практически от нищото, но още от самото начало разполага очевидно със значителни средства и с мощен телевизионен канал, който се отличава с примитивна антисемитска и антициганска пропаганда, насъсква срещу българските турци и срещу лошия Запад.
Стане ли дума в България за генезиса на Атака винаги с него се свързват имената на влиятелни фигури из сенчестия свят на бивши офицери от КДС и на днешни едри бизнесмени, близки до БСП.
Водач и основател на тази партия е журналистът Волен Сидеров. За него се твърди, че в края на 90-те години е бил пресаташе на компанията Овергаз, 50 %-на дъщерна фирма на Газпром.
В едно разследване от 2006 г. можах да установя, че четири години по-рано, през 2002, малко познатият тогава Сидеров получава покана за Москва, която впоследствие се оказва съдбоносна. Там той е гост на международна конференция, организирана много разточително и с „елитен“ състав на участниците. Темата на научните диспути е „Глобални проблеми на световната история“.
Конференцията се устройва от наследилата някогашната съветска Висша школа на Ленинския комсомол така наречена „Московска социално-хуманитарна академия“.
От тогава насам на много „специализирани“ руски и чуждестранни сайтове тази конференция се оценява като една от най-важните ревизионистки и антисемитски („антиционистки“ по тяхному!) прояви. Често конференцията е дори представяна под някак познатия лозунг „Ревизионисти от всички страни обединявайте се!“. Сред изнесените доклади се срещат заглавия като „Треблинка – критичен анализ на официалната версия“ или „Ционисткият фактор в САЩ“. Автор на последния е бившият лидер на Ку-Клукс-Клан в САЩ Дейвид Дюк.
Успях тогава да архивирам следната мила дружеска снимка, която междувременно е изчезнала от почти всички интернет ресурси. На нея се вижда новобранецът-партиец и бъдещ съдружник на българските социалисти Сидеров (1 ред, най-вдясно) в много подбрана компания.
Разпознават се например следните прочути отрицатели на Холокоста и служебно доказани антисемити: Ръс Граната (САЩ), 1 ред, 2 от л., Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), 1 ред, 3 от л. и Фредрик Тобен (Aвстралия) 1 ред, 2 от л. На втория ред се вижда като 3 от л. лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк.
Особен интерес според мен представлява симпатягата на първия ред най-вляво: мароканецът Ахмед Рами. Принуден да бяга от родината си той живее от 1973 г. като политически емигрант в Швеция. За Ахмед Рами може да се прочетат много неща в интернет. Той е известен като открит ислямист, приписват му се и контакти с Ал-Кайда. С години Рами ръководи от Швеция радиостанцията „Радио Ислям“ докато предавателят е спрян заради расистка и антисемитска пропаганда. Радиото се прехвърля и регистрира в Санкт Петербург на името на някоя си Лариса Рейнолдс-Дмитриева. До днес то предава по интернет, включително и на немски език.
Известен е цитат на Рами от негово интервю пред ТВ-канала на Хизбола Ал Манар през 2005 г. След като споделя, че е привърженик на Бин Ладен той добавя само една малка забележка към тактиката на Шейха:
„Бин Ладен направи грешка като атакува Америка. Лично аз щях да ударя вместо това Тел Авив, защото американците са невинни хора. Те са просто жертви на евреите…“
Ето с кой Ахмед Рами Волен Сидеров изнася в Москва своя премиерен доклад на световната сцена за „Глобализацията – последен етап от опита за колонизация на Православния Изток“…
Нека се опитаме да си представим как в Москва през година 2002 с големи салтанати се провежда „независима“, организирана от „комерсиална гражданска академична институция“ конференция на антисемити и ислямисти. Опитваме се, но веднага капитулираме пред невъзможността на задачата. Защото помним какво антиислямско гонение на официално ниво цареше по онова време в Москва във връзка с Чеченската война.
Руската столица през 2002 вече съвсем не бе онази Москва от времето на Елцин, когато можеше хаотично да се организира и провежда всяка мислима и немислима проява. Идеята за обща конференция през 2002 на хора от Ку-Клукс-Клан с ислямисти и с отрицатели на Холокоста в някогашната Висша школа на Комсомола без съзидателното участие на бивши колеги на Владимир Путин изглежда абсурдна.
Московската конференция, на която нашият герой Волен Сидеров полага така да се каже своя чирашки изпит, е мислима и възможна само в случай, че една по традиция всемогъща и всезнаеща сила е била разпростряла над нея своите хладни ръчици…
След тази конференция звездата на Волен Сидеров започва да набира височина в България. През следващите години благодарение на настойчива и добре финансирана пропаганда той успя да спечели за свои привърженици почти 10 % от гласуващите. Нещо впечатляващо в една традиционно толерантна и исторически неподатлива на антисемитизъм страна като България.
По принцип Атака се смята за дясно-екстремистка партия. Около водача й се въртят групи от бодигардове-биячи с бръснати глави и бичи вратове, на мода са кубинките и черните одежди. На плакати и на публични сборища „фюрерът“ Сидеров не се свени да имитира с поза и жестикулации познати фигури от германските кинопрегледи на Третия райх.
В същото време обаче програмните постулати на Атака са типично левичарски: антиамериканизъм, враждебност към Европа, национализация на ключови отрасли от икономиката, повсеместна конфискация на имуществото и екстрадиране на западни инвеститори (за руските, които в момента изкупуват мащабно крайбрежната черноморска ивица на България Атака кой знае защо не обелва и дума).
Отново се потвърждава старата истина, че крайно лявата и крайно дясната част на политическия спектър неминуемо се припокриват.
При това уж тъй модерно скроената белоснежна риза на българските социалисти не е лекелясала само от популизъма и антисемитизма на техния съюзник Волен Сидеров.