И У НАС Е КАТО В ЗИМБАБВЕ С ДЪРЖАВНИЯ ХАЗАРТ! /КОИ СА ПЕЧЕЛИВШИТЕ?/

„Януари 2000 г., Хараре, Зимбабве. Водещият Фалот Чавава изтегля печелившия билет в националната лотария, организирана он „Зимбабве Банкиннг Корпорейшън” /Зимбабве/ - банка, част от която е държавна собственост. В лотарията може да участва всеки клиент на банката, който е държал на сметка в нея пет хиляди или ровече зимбабвийски долара през декември 1999 година. Когато изтегля билета, Чавава се смайва. Според официалното изявление на „Зимбанк” водещият Фалот Чавава не може да повярва на очите си, когато му връчват изтегления билет на стойност 100 000 зимбабвийски долара и вижда, че на него е написано името на Негово превъзходителство Р.Г. Мугабе.

Президентът Роберт Мугабе, който управлява Зимбабве с всякакви средства и най-вече с железен юмрук от 1980 година насетне, е спечелил наградата на стойност сто хиляди зимбабвийски долара - горе-долу петкратния годишен доход на глава от населението в страната. Зимбанк твърди, че името на мистър Мугабе е изтеглено случайно из между хилядите други имена на клиенти. Какъв късметлия! Не е нужно да казваме, че всъщност той не се нуждае от тези пари. Всъщност Мугабе наскоро е възнаградил себе си и своя кабинет с 2000-процентно увеличение на заплатата.”

Край на цитата. Той е от глава 13 на книгата „ЗАЩО НАЦИИТЕ СЕ ПРОВАЛЯТ” от Д. Аджемглу и Дж. Л. Робинсън издание на „Изток-Запад” през тази календарна година. За него се присетих, когато хвърлих абсолюгно незаинтересовано професионално око върху списъка на лицата назначени за шефове на Българския Спортен Тотализатор тези дни. Иначе казано: новите шефове на Тото-то и наследници на фамозната издателка и майка-героиня Ирен Кръстева.

Не играя държавен хазарт. Тотализаторът не ми е страст, нито Държавната Лотария. Никога не съм разчитал на хазартно щастие подобно на това на другарят Мугабе, много близък приятел-революционер на Тодор Живков, Пенчо Кубадински /особено/ и на цялата останала заблатена компания, която по Божиите и биологичните закони си отиде там, дето искаше да изпрати целокупния български народ. На майната си. Но дублиращия втори,трети и „н”-ти самодеен кокошкарски състав остава и не се предава. Което е видно от именцата цитирани в публичната пустота. Г-н Нураир Нурикян, др. Белчо Иванов и понятието Здравка Йорданова и...

Нека спра до тук. След гастрола на Ирен Кръстева в коридорите на тотализатора и зимбабвийците разбраха, че там има и хляб и... сирене. Не се игнорира и черния/червения хайвер. Въпрос на вкус. Но самите фамилии говорят, че този, който е назначил тези мили хора, просто е забравил и Бога, и приличието, и иска да се издефикира върху целокупните ни глави. Нурикян го знам /както и повечето хора в любимата на арменците България/, като щангист и шеф на всички интелигентни щангисти в татковината ни. Но като бизнесмен и мениджър, той ще остане в спомените ни като фалирар кръчмар на ресторантчето с арменско име: ”Масис” на улица „Граф Игнатиев” в края на Ха-Ха забогатяващ век.

Трябва наиситина да си много влюбен в щангите, за да назначиш един провалил се кръчмар за шеф на държавна институция, в която има много пари и никой не знае точно какъв е „случайният принцип” на печалба. Другарят Белчо Иванов е вечен комсомолски лидер, който и сега, малко преди да навърши 70-години, не е загубил интерес към печалбите, макар че той е по-умен от Нурикян и предпочита да манипулира с чужди /наши/ пари, понеже е научен от ДКМС-семинарите и конгресите, че народната пара при добро камуфлиране е практически твоя, до доказване на противното. А „противното” в България е практически недоказуемо. Освен това, той е и любимият ученик, душеприказчик и черноработник на покойния Иван Славков, известен единствено като зет на Тато и човек, който през целия си полутрезв живот, не е свършил работа и за един трамваен билет. Да, точно на неговата костуема цена, независимо от инфлации, преврати, женитби и разводи.

Третото лице, което е определено да се грижи за всенародния късмет е м.с. и полуолимпийска икона Здравка Йорданова. Човек с множество и разностранни таланти. И с разконспирано досие от КОМДОС /Комисията по досиетата, на чиято нарочно не изписвам цялата абревиатура, щото ще заеме половин страница/. Агент Йорданова е и действащ журналист при това във втория след „Държавен вестник” правителствен седмичник: ”Българска армия”. На основата на множеството си умения, споменатия сътрудник на бившите /а защо бивши?/ репресивни служби в недалечно минало получаваше доста възнаграждения, като ПР, медиен съветник и каквото ви дойде на ум. Сега ще се бори с немирните води на Националния тотализатор. Освен кавалер на Олимпийско отличие, поделено с далеч по скромната Светла Оцетова, тя е и носител на орден „Стара Планина”, радушно връчен от началникът на държавата Г. Първанов, който по този начин  направи реверанс пред поомърлушените агенти-доностници.

Според българските закони и тримата споменати герои, които ще се разпореждат с „късмета” на оскотелия български търсач на щастие и тройчица от Тото-то, те трябва да бъдат горди пенсионери. Уважавани хора, за които Републиката е предвидила възнаграждение във вид на пенсия, поради биологичната причина, че са достигнали една почтена пределна възраст на стремежи и желания. Но както е казал прочутия Настрадин ходжа, меракът умира последен. Оказва се, че и Нурикян, и Белчо Иванов, и Здравка Йорданова са дялани камъни и крайъгълни при това, без които 1300 годишната ни държава не може да върви стремително напред. Те са, иначе казано, фундамент, върху който ние се въртим като изоглавени и не можем и крачка да пристъпим в новите векове, ако го няма тяхния екпертен талант.

Така де, нали като дойдат комунистите, винаги сме свидетели, че се управлява „с таланта на целия народ”. А споменатите мастити фигури са доказано талантливи. Предполагам, че са прекрасни хора, добри родители и прародители. Убеден съм, че си мият ръцете преди всяко хранене и пускат водата от тоалетното казанче преди да напуснат определените за уединение места. Повече от сигурен съм, че се възмущават от протестите в София и страната през тази година, както са страдали от падането на Тодор Живков преди повече от двадесет години. Убеден съм, че Нурикян обича Яворов, Иванов - Георги Димитров, Тодор Живков и искрено страда за Иван Славков-Батето. Никой не може да ме разубеди, че Здравка Йорданова мрази и кълне Иван Костов, капиталистите и дори наша скромност с целия набор от спортната си злоба, както и трябва да е. Но нищо не може да ме убеди, че тяхното назначение на тези благи постове в държавата е поради незаменимите им умения именно в тази фискална област.

Да, аз много харесвам и ми е драго да лицезря Наоми Кембъл, но едва ли бих бил доволен ако тя стане кмет на София /не че Фандъкова ми е много присърце/ или професор по английса/американска литература на дъщеря ми. А, даже и по развитие на модните тенденции. Просто, както се казва в Челопечене: ”Всяка жаба да си знае гьола”. Знам го как звучи и на чужди езици, но ще изпортя сериозната тема. А тя е сериозна, защото се въртим в жестокия и наистина омагьосан кръг на идиотщините, когато политически офицери се назначаваха за виолисти в Националната опера, а Сашо Сладура чукаше камъни в Ловеч. И само Добрия Господ спаси Димитър Талев от смъртта в лагара Куциян, но не пощади Димитър Димов, когота накараха да пренапише шедьовъра на живота си – романът „Тютюн”. Но и това ще мине...

А ние мислехме, че е минало още в ранната зима на 1989 година. После нещата се объркаха. Решихме, че всичко трябва да бъде политкоректно. Но политкоректно само от едната страна. Другата, както винаги, се държеше по комунистически. Терористично. Аз на теб мамицата ти ще разгоня, както е прието да се казва в техните среди. Даже имам и личен спомен, че подадох оставка в безсилието си да се преборя с „агентурното минало” на едно от лицата, споменати по-горе. Месец след това агент Гоце успокои колегата си, декорирайки я с висок орден. За жалост на тази „Стара планина”, върхът все още носеше името „Сталин”, а не Мусала, понеже не било родолюбиво.

Сега разбрахте ли защо Мугабе е спечелил голямата печалба от лотарията в изтормозената от него държава. Да се готви Моника Янова, защото Сергей Станишев не играе комар с държавата, понеже няма такава. Уви. А, на печелившите честито. И хак ни е, разбираш ли! Търсенето на Мугабе все още ни предстои. И не канонизирайте Плевналиев заради едно полуналожено вето! Ако сте прочели целият текст, не се замисляйте защо нациите се провалят.