"Люляк" на 6 часа

Боядисаният в розово паметник отекна като залп на „Аврора“. Розовото послание е силно в замисъла си. Затова то се вплете естествено в протеста, като фокусира вниманието му върху корена на родното ни дередже. Попадението е като „В десетката“ – предаването, което водеше Иво Инджев. Именно той нарече сегашното розово нещо М.О.Ч.А. (мемориал на окупационната червена армия).

Може ли окупацията да е освобождение. Може ли желанието да се отървеш от белезите й да бъде варварство и некрофилия. Разбира се, че може. Може, когато „свободата е робство“. Може, когато „невежеството е сила“. Може, когато „войната е мир“. И най-накрая – може, когато областен управител на София-град е агент на 6-о управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, картотекиран с прозвището „Люляк“.

„Люлякът ми замириса“.

Отровен аромат излъчва техният люляк. Зловонен. Не се трае вече. За тях е по-важно да не получат протестно писмо от едно посолство. За тях не е важен протестът на собствените им граждани. Спретнаха си „протест“ на зависими от тях хора. Спретнаха си свой протест. Те в момента дописват Оруел с послания, като: „истината е лъжа“, „привидността и лъжата са истина“.

Паметникът бил публична държавна собственост. Изтъпанен насред пъпа на София, той е свидетелство не за друго, а за дългогодишното унижение – включително публично и държавно, на една страна. Страна, станала междувременно член на ЕС и НАТО.

А може би недомлъвките на кмета на София по въпроса биха могли да се впишат в резервите на Реформаторския блок към ГЕРБ.

Пак ще си изчистят нещото. Изчистиха го от композицията „В крак с времето“ и се върнаха в тяхното си време. То им е най-уютно. Само че държат и нас да завлекат в това време за вечни времена. „От векове за векове“.

Какво ли би спряло хиляден протест, „въоръжен“ с кутии розова боя и четки или водни автомати също с розова боя. А може би е време не Станко, а танковете да дойдат. Ако каските и щитовете не се окажат достатъчни.

Сега да си изчистят нещото. Както го изчистиха и от цветовете на националния флаг. Колко символика има в това, че и той „осквернява“ нещото. Явно в близост до него не би го осквернил само, ако е стъпкан в калта. Ако е под гранитните ботуши. Ако е набучен на вирнатия гранитен щик. Където в преносен смисъл все още се намира.

Сега да си изчистят нещото. А докато го чистят, да мислят и за Ян Палах, с чиято памет също се гаврят.

Неизвестният „извършител“ и „престъпник“ наистина стреля в десетката.

Със своя поход до посолствата на Чехия и Словакия, протестът доказа, че е в крак с времето, защото изрази солидарност със свободата и стремежа към национална независимост. Той направи това, което правителство с една от тези партии в състава си няма да направи никога. Извини се.

Мисля, че и занапред е уместно посолствата на Чехия и Словакия да попадат в маршрута на протеста. Думите са излишни. Достатъчно е да звучи музиката на Антонин Дворжак.

А нещото може да бъде озвучено с друга музика. „Back To USSR“ на Бийтълс.

Ако се примирим с „люляковия“ запах под каквато и да е форма, ще заслужим вместо лъв, национален герб да ни е тоалетната конструкция на Давид Черни.