Царят като червен боклук

Извинявам се за грубото заглавие. Но не виждам по какъв друг начин бих могъл да определя този бивш български цар – след като същият се нареди в една редица с Пеевски, Бареков, Мая Манолова, Миков, Станишев, Мишо Шамара и прочее скотове – като защити етно-национал-социалистическата коалиция и правителството на Орешарски – и заклейми българите, протестиращи срещу този политически инцест.

Не само това му изявление, но и цялостното му политическо поведение не позволява за него да се говори като за Негово Величество Цар Симеон Втори – под каквато титла се подвизава в личния си сайт, където е публикуван и текста, с който критикува протестите. Налага се да използвам думата “бивш”, защото един цар на висотата на синята си кръв не става премиер, не се съюзява с политическите мародери, които са го детронирали и прогонили от България, убили са чичо му и след това са се опитали да заличат националната идентичност на страната си, като я превърнат в 16-та Съветска република, не съди държавата си за имоти, които не му принадлежат, и не обслужва чужди интереси, насочени срещу държавата и народа му.

Тук е редно да си припомним, че в драматичната ситуация след катастрофата “Виденов”, която стопи спестяванията на всички българи и ги докара до просяшка тояга, тъй нареченият “цар” намери за уместно да даде политическата си подкрепа на Доган & Со, а не на ОДС. Че през 2001 г. бе доведен от ченгетата от Монтерей и подопечните им олигарси, за да спасява червените от евентуален втори мандат на синята коалиция. Че след като дойде на власт, прие в правителството си двама министри от БСП – при това без каквото и да било политическо споразумение. Че през 2005 г. остана управляващ като лидер на тройната коалиция – заедно със Станишев и Доган – а следователно и част от най-корумпираното управление в цялата история на България.

Не че Симеон Саксгобургготски е изпитвал някакви скрупли в това отношение. Министрите от собственото му правителство също имаха добрия навик да крадат в големи мащаби. Най-впечатляващ е случаят с финансовия му министър Милен Велчев, който спретна изключително мърлява сделка с външния дълг на България, която ощети държавата ни със стотици милиони (преди месеци например България направи поредното си плащане по тази сделка – в размер на 880 милиона евро).

Дребна, но важна подробност е с какво се занимава Милен Велчев сега. Ами ръководи българския клон на руската Внешторгбанк  (ВТБ), основната институция, която осъществява инвестиционната политика на Владимир Путин – и която е финансов партньор на Корпоративна търговска банка, която пък финансира проектите на Делян Пеевски и де факто управлява държавата ни вече трети мандат.

Как тогава – при такава роля на доведенните от него юпита – бившият цар би могъл да има някакви възражения срещу коалиционните си партньори и в настоящата тройна коалиция? Не би могъл, разбира се. Нищо, че го изментиха и че е вече извън играта. За сметка на това се е напечелил достатъчно с имоти, услужливо харизани нему, при все че реално са били собственост на българското интендантство. И досегашното нагушване с дворци и гори на стойност стотици милиони изглежда не му е достатъчно, след като е тръгнал да съди държавата, защото била оспорила връщането на един от многото му дворци.

И от каква гледна точка – а и с каква цел днес негово мнимо величество кори протестиращите и защитава управляващите? Ами защото ние, българите, сме били задружен и сплотен народ,  а сега, видите ли, имало разединение. И това разединение било плод не на разочарованието българско от властовата каста, прахосала близо четвърт век, за да ни закара в джендема вместо до демократичните ценности, и не на омерзението от подмяната и лъжата – ами било “плод на желанието на определени кръгове да се възползват от несъвършенствата на демокрацията за постигане на задкулисни намерения и безотговорно да ни делят на протестиращи и анти протестиращи, на симпатични, умни, десни, бедни, богати, българи, цигани, турци, евреи и т.н.” Остава да беше споменал още и Сорос, и кръга “Капитал”, та всичко да си дойде на мястото.

И тук големият въпрос не бил за правото на хората да протестират. Бил за това “колко значими и реални са тези прояви на фона на хората, които са гласували на изборите, още повече на фона на цялото население на страната, и в колко от градовете на България се провеждат те”.

Протестите ви са незначителни – иска да ни каже бившото величество. Те са на някакви там дребни недоволници, докато огромното мнозинство от българи е гласувало именно за това правителство. Затова по-добре, вместо да протестуете, да се прегърнем всички заедно и да вървим напред, като едни цивилизовани люде.

Нещо не му излиза сметката обаче. За това правителство са гласували всичко на всичко 25% от българите. Половината не гласуваха въобще – и само половината от гласувалите подкрепиха партиите от сегашната тройна коалиция – за което мнозина от тях вече си скубят косите. В същото време непосредствено след първите скандали с правителството – като безпрецедентното назначаванена Пеевски – 85 % от българите подкрепяха протестите (по данни на “Алфа Рисърч” – една от малкото агенции на които може да се вярва).

Това обаче няма значение за Симеон Сакскобургготски. Имат значение политическите поръчки. Като тази, дето го направи премиер. Като тази, благодарение на която ни заглавиха с АЕЦ “Белене”. Днес другарите са в нужда – както през 2001 г. – и трябва да бъдат спасявани.

И биват. Нищо, че авторитетът на бившото величество клони към нула. Той ще направи каквото може – пък ако щете и от лоялност към службите, които му осигуриха прилична издръжка по време на изгнанието, в което го бяха изпратили. И които бдяха над него, додето се оказа, че една по-голяма от тях служба от братска ням страна се е заела да бди. Или от благодарност към добрите политически партньори, с които заедно доограбваха България. Или от благодарност към куки като генерал Любен Гоцев, който го доведе през 2001 г., като Атанас Тилев, наричан живия микрофон на КГБ във Финландия, който му осигуряваше изгодни контракти в Близкия Изток, и като генерал Бригадир Аспарухов, който неговото величество искаше да направи шеф на всички тайни служби – една идея, която може би е прототип за сегашния опит с Делян Пеевски...

Е – как да наречеш такъв човек? Оставам благоприличните епитети за политическите филистери – за мен той си е червен боклук – и никога няма да бъде нещо по-различно.