Българското русофобство

Публикуваме текста на Огнян Минчев - реакция във Фейсбук на статията "Аз мразя Русия" във в. "Дума" от 26 август. Подзаглавието на подписаното от Продрум Димов гласи: Яростна русофобия се опитва да свие гнездо под стряхата на българското образование и нахлува безпрепятствено в живота на съвременното ни семейство и общество. Авторът на "Дума" започва с диалог с ученик, от когото чува "мразя Русия". Той приравнява отношението към руската и съветската политика с отношението към руската култура. Прави и внушението, че "сериозно застрашените ни преди всичко културни и изключително потребни връзки с Русия, които, колкото неприемливо да звучат, постепенно замират - нещо, което вече десетилетия скрито и открито се дирижира по сценариите на новите ни "приятели" от Вашингтон и Брюксел."


В България русофобия като тази, описана от автора не съществува - независимо от това дали разговорът с малкия ученик наистина се е състоял. Отхвърлянето на Русия като цивилизация и култура е характерно за много народи в Централна и Източна Европа, които са били многократно подлагани на системни опити за подчинение и асимилация от страна на Руската империя. Тези народи не само са били многократно разделяни, окупирани, малтретирани, но са били правени и многолетни опити за тяхната културна и етническа асимилация във великодържавните проекти на Петербург и Москва.

Българската русофобия е частична и тя се отнася изцяло до политическите и стопански измерения на великодържавната стратегия за подчинение на България след нейното Освобождение до наши дни. Българските русофоби от 19 век - Стамболов, Захари Стоянов, възрожденци, опълченци, държавници - са познавачи и ценители на великата руска култура. Те познават добре Русия и са в състояние да направят категоричната разлика между Тургенев, Достоевски и Чайковски от една страна, и Ернот, Каулбарс и Александър Трети от друга.

След завладяването на България от сталинизма политическото русофобство трябваше да мине в нелегалност за да не бъдат изцяло посечени носителите му. Вицове, осмиване и тихо негодувание зад стените на дома можеха да бъдат проявленията на нетърпимостта към болшевишката имперска арогантност и към простотията на нейните български слуги.

Същевременно българските политически русофоби от втората половина на 20 век свиреха на китара и пееха Висоцки и Булат Окуджава, четяха - и четат не само руската класика, но и "Москва - петушки", "Духless" и т.н.

Българският културен афинитет към Русия провокира създаването на целенасочена и неподлежаща на промени стратегия на Кремъл спрямо България от последните 130 години - опаковане на великодържавния интервенционизъм спрямо България в аргументите на руската литературна и музикална класика, в достиженията на великата руска култура от 19 и 20 век.

Обичате Достоевски? Чудесно - но само в комбинация с руски имперски контрол върху управлението на България. Очаровани сте от "Лебедово езеро" и от "Вуйчо Ваньо"? Браво - но само в пакет с АЕЦ Белене и монопола на Газпром.

Категоричното несъгласие на мислещите българи да се докоснат до съкровищата на руската култура в задължителна комбинация със замяната на собствения си национален интерес с великодържавния се нарича "русифобия" от страна на Кремълските идеолози и техните български епигони.

Да - след 1990 г. изучаването на руски език в училищата не е задължително. От учебната програма отпаднаха редица произведения на руската класическа литература. Но всеки, който иска детето му да изучава руски език - получава тази възможност. За съжаление, много шедьоври и на българската литература отпаднаха от все по-прагматизиращите се учебни програми.

Културната политика на всяка една страна - включително на Русия - в България има възможности за автономна, но успешна популяризация на националната си култура. По Черноморието има над 400 000 апартамента закупени от руснаци и те са много доволни от отношението на българите към тях. Това ли е русофобия? Издават се на български език всички значими произведения на класическата и съвременната руска литература - едно от най-популярните издания сред културните хора е списание "Факел". Това ли е русофобия? Не, "русофобия" е нежеланието на мислещите и свободни по дух българи да се примирят с доминацията над градския пейзаж в София на един паметник - на червената армия, който е символ на национално подчинение и унижение.

Има ли в България посегателство над руски паметник - от която и да е епоха с изключение на сталинистката? Не, няма. Служителите на великодържавния имперски интерес на Русия в България ще трябва да се примирят с тази русофобия - русофобията на свободния българин, който иска да се самоуважава, да уважава своята независимост и своето национално достойнство.

Ако великоимперската прислуга имаше грам самоуважение и достойнство - отдавна трябваше да спре да опакова паметника на червената армия във Фьодор Достоевски и престъпленията на болшевишкия режим в България в преклонението на Иван Вазов пред Русия, освободила България от петвековно владичество. Защото самият Вазов с горчивина преоценява своето всеобхватно русофилство в края на живота си. И защото е възможно автентичният афинитет на българина към Русия най-накрая да пресъхне под напора на тази арогантна манипулация - "заради Илия намразих и Свети Илия" е казано в българската поговорка.

И още нещо: интелигентните защитници на Русия - както руси, така и българи - добре разбират, че афинитетът, близостта, общността както по дух, така и по интерес процъфтяват най-добре в условията на свобода, на свободен избор. Време е с българо-руските отношения и бъдещето на сътрудничеството между България и Русия да се заемат интелигентни и широко скроени хора и от двете страни, вместо тесногръдите имперски чиновници в Кремъл и ФСБ и тяхната корумпирана българска прислуга в коридорите на властта и на енергийната олигархия. Защото Русия е незаобиколим фактор в националния живот на България - стопански, културен, политически. И цената на добрите българо-руски отношения не може да бъде националното унижение на България. Живеем в 21 век. Времето на феодалния империализъм отмина. Живеем в епоха на еманципация и свободно сътрудничество на гражданите и народите. Колкото повече българи и руси разбират това, толкова по-смешни и анахронични ще стават антрефилета като това по-долу на страниците на "Дума" и присъдружния й печат.