ХОМОСЕКСУАЛИСТ ЛИ Е ЛЮБЕН ГОЦЕВ?

«Човекът в сянка» отдавна не е в сянка. Днес всички знаят, че той е един от строителите на посткомунистическа България. Качеството, което го издига над останалите участници в преврата към капитализъм, е неговата необичайна безскрупулност. Талантът на този десар към неограничен подбор на средства в процеса на смяна на две полярно различни политико-икономически системи го прави сравним само с един човек – Сталин.

Дежурната му усмивчица без съмнение издава само повърхността на десарската  подлост: по-важни от това са неговия вроден талант към непринудената и светкавична лъжа, за всичко и за всички, както и самочувствието на този, който знае, че знае. Това самочувствие идва от годините му на служба в няколко страни и ООН, тоест на служба на Москва.

Съвременният хомосексуалист няма нищо общо с комунизма, защото търси преди всичко интелектуално утвърждаване. Това Любен Гоцев не трябва да прави , тоест да се утвърждава, защото интелектуално стърчи с две глави над останалата десарска сволоч. Това само по себе си е много съмнителен факт и вероятност за ексцентрични предпочитания и вкусове.

Комунизъм и интелект са две взаимно-отричащи се понятия, така че и комунистическата му принадлежност изобщо не хваща дикиш, ако не прибавим тук нещо от сорта на природна склонност към мръсотии и по-възвишени пороци, за което Държавна Сигурност му е предоставила широк хоризонт.

Напоследък около случая с Брадли Манинг се заговори за склонността на хомосексуалиста към предателства от всякакъв тип, включително национални – нещо характерно за самата същност на комунизма като идеология.

Дали от ревност или от вечни комплекси към жените като конкуренция, хомосексуалистите създават немалко проблеми на политици, лидери и генерали. Тук не става дума за волнодумци като Оскар Уайлд, чиито умотворения имат смисъл само на фона на общество с морален кодекс, колкото и фалшив да е. Тук става дума за престъпно рафиниран политически строй над морално изнасилена маса хора, лишени от национална идентичност. Чужденецът Любен Гоцев показва всички признаци на комунистически сноб със зле прикрито презрение към некомунистическата рая – още едно потвърждение за липсата на всякакви морални спирачки.

В България Любен Гоцев се радва на пълна липса на социален морал, писан и неписан. Тук той може да действа почти необезпокояван от никого. Наивният пост-комунистически българин е далече от възможността да защити свободата си срещу хора с такъв огромен избор на средства. За един хомосексуалист жонглиране с обществото при такива обстоятелства се превръща в игра между висши жреци, в допълнителна доза адреналин, чувството за ненадминатост, за неуязвимост. С други думи – THE BIG GAME. И, разбира се, към това трябва да прибавим Русия – заветната мечта на българския комунист, сегашните му тайни планове, тайни контакти, гъдела да знаеш че тълпата си няма и хабер какво ти знаеш.

От самочувствието му на хлъзгаво змийче черпят увереност комсомолци като Станишев, Манолова и Со., чиито хормонални изблици днес трябва да демонстрират издигнатия на важно място секс, за разлика от комунистическия тракторист и звеноводка, или СТ.Ц. Даскаловия «Ах, да знаеш како ти мисл-ъ-ъ-ъ...»

Партията днес прави разлика между «педерас» и «хомосексуалист»: хомосексуалист може да е и циганина Азис, (или, да кажем, Гоцев) щом е на партийна дажба, но педерас е унизително название за опозиционер, антикомунист, седесар, русофоб, софийски гъзар, протестиращ...

И така, хомосексуалист ли е Любен Гоцев? Ние не знаем. Това, което знаем обаче е, че ченгето-дисидент Георги Стоев (преходния период роди и такава категория) като вътрешен мафиот твърдеше, че Гоцев е имал такава връзка с един от Маргините. Да припомним, че непослушния Георги Стоев много бързо беше надупчен показно с три куршума в главата пред един софийски хотел.

Какво пък, в тия години хомосексуалист звучи гордо, но в никакъв случай не педерас! Може би Стоев е използвал грешната дума, но по това, което пише, никак не изглежда на празнодумец.