“Оставка” върху Стената

Шеметното шоу на Роджър Уотърс “The Wall” зарадва българите с много неща – но и с един повече от неочакван акцент: върху 150 метровата стена на сцената на стадион “Васил Левски”, в мига, в който Уотърс пееше: “Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?”, се изписа на чист български език думата “ОСТАВКА”.

Минута по-късно трийсетте хиляди българи на стадиона скандираха “О-став-ка!” – с което това искане, обединило волята на протестиращите вече два месеца и половина български граждани, придоби нов и далеч по-универсален смисъл.

Жестът на легендарния басист на Пинк Флойд вписа тази българска дума в посланието на самото шоу, което от 1980 г. разтърсва стадионите на света – и чието най-грандиозно представяне беше през 1990 г. в Берлин – на мястото на берлинската стена. Българската “О-став-ка!” влезе в синхрон с с антивоенния и антибюргерски патос на Уотърс, с изразената от него воля да бъдат съборени стените, които разделят хората. Влезе в синхрон по същия начин, по който от търбусите на самолетите, проектирани върху стената, се сипеха знаците на световния комунизъм – сърпа и чука – редом с фашистката свастика, ислямския полумесец и други подобни.

Тази оставка между впрочем е символно натоварена и в социологическия смисъл на думата. Публиката на Уотърс е представителна извадка – Пинк Флойд е любима група както на хората от моето поколение, така и на двайсетгодишните – а дълбоката ангажираност, с който са натоварени текстовете от “The Wall”, изисква един задължителен минимум от солидарност, пацифизъм, антиконформизъм и интелектуални способности, за да бъдат изобщо разбрани.

Кой знае защо, българите не се стреснаха, а се въодушевиха от появата на думата “ОСТАВКА” върху стената. Очевидно гражданското общество у нас е достигнало вече до онова ниво, в което човек вече отказва да бъде “само още една тухла в стената”. За голяма жалост на червените - те искаха хората да са точно това.

И още по-очевидно: нещастните хорица, сбирани от Мишо Шмара пред НДК, целокупно не присъстваха на това шоу. Не са загубили нищо – те тъй и тъй не биха го разбрали.

Не знам дали присъстваше и другаря Шамар. Вероятно това не е неговия жанр. Не знам дали бяха там и другарите Станишев и Орешарски. Може би когато ние сме слушали Пинк Флойд, те са слушали “Широка страна огромная”.

Виж, за тях шоуто би било от полза. Може би най-сетне щяха да разберат, че е време да си ходят. Щом самият Роджър Уотърс им го каза, подкрепен с пълна сила от трийсетте хиляди присъстващи българи.