ЕСЕНТА НА ИСТИНАТА

            Ето че дочакахме, приятели, есента на нашата истина.

            Дойде със своите надежди, дойде и със своите въпроси. И докато надеждите са нещо безкрайно хубаво и важно; те ни крепиха, толкова години вече – нека все пак се обърнем към въпросите.

            Защото времето на мечтанията свърши. Дойде време за действие.

            А действието е физическото следствие от зададените и решени въпроси.

            И над всички въпроси стои един-единствен; съдбовен, жесток, краен:

                                               ЩЕ Я ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ?

            Ни повече, ни по-малко, приятели; това е въпросът на въпросите. От него произтича всичко останало. Ще остане ли нашата територия презряна задунайска губерния на путинските комунисти, или ще си пробие път към истинската цивилизация – не само европейска, а и световна; не само формална, но дълбоко промислена, осъзната и обикната.

            Цивилизация, дълбоко неприсъща и омразна на сибирските империалисти, дето две земни кълбета да лапнат, пак ще им е малко. Защото на тях не им трябват свободни хора, а роби; не мислещи, а изпълняващи колхозници и рабочие.

            Всъщност на тях им трябва власт и нищо друго; другото са последиците от пълната и безконтролна власт.

            На този въпрос да отговорим първо: Искаме ли сегашната  България, или да хващаме работата в ръцете си?

            Ако ще се захващаме – то какво?

            Ами ето какво – да зарязваме разговорите на маса и да ги пренесем на площада! Да осъзнаем омразата си и да я превърнем в сила – и на площада! Да повярваме, че сме по-силни – и ще станем! Да почувстваме срам, ако не сме се включили; и да изживеем прекрасната  радост,че сме част от това велико множество, което за пръв път от много години насам твори достойната история на България!

            Повярвайте – нито ще ви се присмеят, нито ще ви заплашат, нито ще ви уволнят; нищо не могат да ви направят, дори и да опитат – защото вие вече сте Свободен Човек!

            Изживейте още веднъж, два, сто пъти ако трябва – сладостта на Освобождението!

            И не забравяйте – този път не забравяйте, както забравихме през 89-та и 97-ма година:

            БОРБАТА СРЕЩУ КОМУНИСТИТЕ НЕ Е БИТКА ЗА ПРОМЯНА НА НЯКАКВО СИ ПАРЛАМЕНТАРНО СТАТУКВО. ТОВА Е НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНА БОРБА!

            Повтарям – националноосвободителна, със всичките последици от това.

            Справка – Васил Левски.

            Или ако перефразираме класиците Илф и Петров /също погубени, впрочем, от самите руснаци/, то можем да кажем:

            Да мразиш комунистите – това е добре и правилно, но не е достатъчно. Трябва и да се бориш!

            В съвсем конкретен план. Да приемем, че след седмици, месец, два -комунистите си подвият опашката – което съвсем не значи, че сме им смазали главата. Тогава? Как, с кого, по какъв начин ще управляваме в условията на парламентарната демокрация? Ще допуснем ли да ни използват досегашните полукомуноидни партии, нагъчкани с ченгета, олигарси, русоиди и други крадци от всякакъв калибър отдолу догоре?

            Не, не и пак не! И ако някой ви го предложи, хванете го за гушата и просто го изхвърлете публично; той си знае защо.

            Нима около нас няма кой, как и защо да управлява? Нима досега не срещнахме, не запомнихме, не откроихме имена, достойни да ни представят в едно бъдещо управление? Огледайте се, приятели; тези хора са сред  нас, те са от нас! Веднага ми идват на ум професор Мишо Константинов, Евгени Михайлов, Едвин, ако щете и омбудсмана Пенчев....не, може да сбъркам, а стотици са достойните; затова предлагам ето какво:

            НЕКА ВСЕКИ ОТ НАС предложи името на човек, честен и способен да отдаде силите си за съзиждането на Нова България. Нека тези хора бъдат организирани чрез Мрежата в едно общество от стотина-двеста човека, готово да приеме бързо и с отговорност тегобите на властта; нека бъдат обсъждани, критикувани, преценявани; но всичко да е ясно, честно и почтено! Защото честността и почтеността ще бъдат водещи и задължителни в Новата България, която сме се захванали да построим! Тези мъже и дами да бъдат лицето ни пред народа; и то такова лице, че хората най-сетне да си отдъхнат и да кажат: Е, браво, този път....

            Да го направим!

            И то сега!

            Тази есен!

            Нека я запомним отсега – есента на 13-та, когато от управлението на България бе изметен и последния комунист!  

            Прекрасно звучи, нали?

            Само от нас зависи, приятелю; от мене и от тебе!