На път към дома на свободния свят

Вироглавият жест на Роджър Уотърс беше камък по стената на утаеното ни блатясало минало. Тя, стената, все още е наше настояще и обещава „услужливо“ бъдеще. Камъкът, обаче, не беше обикновен камък, а таран. Таран, който попада в целта и разбива. След хвърлянето му,  концентричните кръгове в блатото тепърва ще се увеличават. Под “вироглав жест“ имам предвид не хлапашка дързост на възрастен, а осмислен акт, изразяващ позиция. Позиция в подкрепа на протеста, който продължава трети месец.

Вече стана ясно, че Н.Пр. г-н Филип Отие, посланик на Френската република у нас, си замина, без да получи орден „Стара планина“. По-точно – не получи никакъв орден. Така правителството изпрати посланик от съюзническа страна. А може би само формално съюзническа. Вероятно същата съдба ще „сполети“ и посланикът на Германия, след като мандатът му приключи. Вероятно примерът става заразителен, след като Н.Пр. г-н Джонатан Алън – посланик на Великобритания у нас и сънародник на Роджър Уотърс, пое риска да сподели тази съдба. Ето защо.

Посланик Алън смята, че при „липсата на яснота вакуумът неизбежно се запълва от спекулации и много хора предполагат най-лошото.“ Че реакциите на хората показват липсата им на вяра в българската политика и в политиците от всички партии, без значение дали са във или извън управлението. Би могъл да визира партии и политици от Реформаторския блок, повечето от които не са помирисвали скоро власт. А някои от тях пък – съвсем. Изключение са Меглена Кунева и Даниел Вълчев. Последният – съекипник на днешния министър-председател от предишната тройна коалиция, когато заедно разтурваха една седянка. Посланик Алън би могъл да има предвид и ГЕРБ, който изкара почти пълен мандат. Че точно това има предвид, демонстрира част от протеста с плакати и освиркване. Той смята днешната коалиция и ГЕРБ за менци от една и съща кобилица. Друга част от протеста приветства своя лидер. Не крия, че споделям мнението на първите. Казвам своето и не ангажирам с него никого. Нито ще удавя в капка вода „колеги“ от протеста, несъгласни с мен. Реформаторите и ГЕРБ трябва да са наясно, че ще бъдат наблюдавани под лупа.

А мнението на Джонатан Алън е, че е „жизнено важно българските политици да потърсят начин да възстановят накърнената си репутация както у дома, така и в чужбина.“ Доловил е какво дразни хората – констатацията, че не са представени и че никой не защитава интересите им, липсата на отговорност от управляващите, склонността им да удовлетворяват скрити интереси и корумпирани кръгове. Дразни ги също липсата на условия за честно съревнование и факта, че връзките определят пазара, а не свободната конкуренция. Пулсът на протеста бие за „категорично разграничаване на незаконните бизнес интереси и политиката и подобряване на стандартите в обществения живот.“ Изобщо пулсът на протеста изисква повече хигиена в обществения живот, каквато предишното правителство поддържаше някак колебливо. Справка: Цветан Василев, Цеко Минев, Делян Пеевски.

Посланик Алън напомня, че „политическите партии ще търсят всякакви възможности да се злепоставят едни други; в битката ще се използват нечисти средства.“ Че така постъпват партиите навсякъде – включително и в неговата страна. Но че би било жалко, ако импулсът от протеста се изгуби и желанието за решителна промяна бъде смляно между политическите боричкания. С други думи – посланието му е протестът да остане коректив за всяка една партия, която се окаже на власт. Ако тя му даде повод – да е готов да се възобнови. Ако реформаторите или ГЕРБ дадат повод – нека собствените им привърженици да сме първите, които ще скочат, за да им потърсят сметка.

Политическите пристрастия не трябва да са като футболните – да подкрепят безрезервно, независимо от играта и резултата. Посланикът говори за „прозрачност по презумпция“ на национално и местно ниво. Тя изисква:

-       публикуване на бюджета на всяка държавна фирма и община в началото и в края на финансовата година;

-       проследяването на собствеността на която и да е компания да се улеснява, включително и за медиите;

-       да има редовни дискусии по програмата и плановете на министерствата и други органи, които се предават на живо;

-       старт на електронно правителство, електронно правосъдие и електронни обществени поръчки. Те биха елиминирали възможностите за подкуп;

-       оценките за въздействие на околната среда да са обвързани с отговорността на тези, които ги вземат. Пример по този повод е днешното състояние на Седемте рилски езера, които загиват заради нарушения екобаланс. Езерата се превръщат постепенно в блата и това е видимо. И това само за четири години, откакто тръгва новият лифт през 2009. Лифт, построен с ловък и упорит слалом между или извън закона.

-       подобряване на законите срещу подкупи и корупция, които посланикът определя като най-слабите в ЕС. Предложението му е страната ни да използва опита на Великобритания и САЩ, чиито закони в това отношение са ефективно действащи;

-       търсене на отговорност от политиците.

Привидното съществуване на закони и разпоредби не е достатъчно. Съществуването им без последствия не означава нищо – те трябва да  се спазват.

Днешното правителство, което няма да довърши мандата си, отговорно гарантира, че тези правила и стандарти не са валидни за него. То обитава свой самодостатъчен свят, чийто комфорт се нарушава от пребиваването на любопитни посланици, които дават съвети.

Някакви хора говорят странни неща.

„Това около парламента е всичко друго, но не и граждански протест.“ – обяви др. Манолова. Протестът придобил партийни и политически цветове. Спорът бил коя партия да го оглави. За сведение - хората не са добитък, та някой да им сложи оглавник и да ги оглави. Точно тези хора няма да допуснат подобно нещо. Нито ще чакат някой да им показва зелен или червен маркер, за да следват партийната повеля. Но това не може да схване председателят на 42-рото НС, което няма да довърши мандата си. А не може да го схване, вероятно защото в неговата партия свободна воля не е позволена. Защото всичко опира до организация, заповеди и изпълнение. Той смята, че „въпросите не се решават от тясно организирана група“ и се надява за връщане в режим, при който „политиката да доминира над крясъците“. Протестът пък настоява за установяване на съвсем нов режим, при който националният и гражданският интерес да започнат най-после да доминират над интереса на олигарси, монополи и една чужда държава. Междувременно тримата български представители в борда на „Южен поток“ са сменени. Няма основание да се мисли, че това е направено, за да потече потокът по-бавно. По-скоро ще да е обратното.

Ето как колеги на Роджър Уотърс изразиха подкрепата си за протестите в България.

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2013/09/04/2134236_video_chlenove_na_faith_no_more_i_napalm_death/

Страната ни беше изтръгната от свободния свят на днешния ден преди 69 години. Един човешки живот. На 5 септември 1944 Съветският съюз обяви война на България и я окупира. Някои наричат окупацията освобождение. Ако е освобождение, то е освобождение от свободата.

България наистина има правото да принадлежи на свободния свят. Протестът има за цел да отвоюва това право обратно. Това няма да е еднократен акт, а продължителен процес, през който да настояваме предложенията на Джонатан Алън да се материализират едно по едно.

Така, че – ДАНСwithme ! Нека протестът запее:

„Hey, you! Would you help me to carry the stone ?

Open your heart, I`m coming home.“