Т Р Е В О Г А

Ето ви новина, скъпи сънародници. Прокуратурата проверява за извършени злоупотреби при строителството на АЕЦ „Белене” през последната година и заплащането за консултации на строителството, след като то е спряно с решение на Правителството и Парламента.

До тук добре. Да не се окаже обаче, че се вдига шум около този случай, а десетки пъти по-големите кражби, които бяха изнесени на показ пред обществеността от извършената от органите на финансовия контрол проверки в края на миналата и началото на тази година на строителството на централата да се заметат под килима. В Белене не се е играло на дребно. Там мизата се е измервала в милиарди долари. Да, трудно ще е разследването.

 Трудно, защото при такъв размер на закононарушенията неминуемо ще сработи законът „Омерта”. И не само той. АЕЦ „Белене” не е само и единствено икономически проект. В него има много повече политика, отколкото стопански интереси. И то не само вътрешна политика. Повтаряме до втръсване, че основния заинтересуван е Русия. Ако някой си мисли, че тя няма геостратегечески интереси на Балканите, след като всички страни от този регион са или вече членки, или предстои да бъдат приети в НАТО и ЕС, уверявам го, че жестоко се заблуждава. А и би било прекалено идилично да си представяме, че от мощното присъствие на КГБ у нас не е останало нищо. Мислите ли, че Путин в момента е по-малко кагебист, отколкото през времето, когато е бил офицер от нейните редици? И че няма да се изкуши от мисълта да използва някогашните си колеги? В крайна сметка борбата за окончателно спиране на втората руска АЕЦ у нас ще прерастне във война на тихия фронт. Жертвите и обаче ще са явни – това ще сме всички ние, които сме крайните платци на сметката.

Ето атакуваха ни с още една новина. Паралелно се извършва проверка на офисите на консултантската компания „Риск инженеринг”, собственик на която е известния на всички нас Богомил Манчев. Успоредно с това изтече още една информация от същата компания, с която заплашително и с известна нотка на перверзна удоволетвореност предупреждават, че тази зима ни чака режим на тока, а в близките 2-3 години увеличаване на цената му с 30-40%. Стар трик. Винаги, когато искат да попаднат под златния дъжд, с който са свикнали, те плашат. Прогнозите им не се сбъдват, но пак плашат. А и наглеят. Ето как негово сиятелство Богомил Манчев коментира по БНР проверката – „Някой размахва едни фактури. НЕК е органът, който ни е възложител и ние сме си свършили работата – не е престъпление да си искаш парите”. За този човек ДАНС е някой, Прокуратурата  също. Вероятно за него би трябвало да се създаде за случая някакъв интерконтинентален орган за разследване, та това богуподобно същество да знае неговото наименование и компетентност. От къде идва тази безпримерна смелост, та да се държи по този начин? Много просто. Той е свикнал да купува всичко. Колко му е да нупи и ДАНС, и Прокуратурата. Максимата на подобни като него е, че ако нещо не може да се купи с пари, това е сигурен признак, че наддаването трябва да продължи, докато сделката стане факт. А последното нещо, което липсва на този човек са парите.

Моментът за съобщаване на тези новина е избран съвсем не случайно. Станишев и компания искат преразглеждане на проекта АЕЦ „Белене”. При драстичен скок на цената на електроенергията – по Манчев, както беше посочено по-горе, като нищо централата може да се окаже рентабилна. И за да се постигне лелеяната мечта ни казват, че поголовно ще закриват съществуващи мощности. Независимо от това, че те подлежат на рехабилитация. Независимо, че няколко десетки хиляди енергетици и миньори ще останат на улицата. Сработва мантрата „Наше дело правое. Победа будет за нами! Мы победим любой ценой!”

Внимание заслужава и хипотезата на ген. Атанас Атанасов, че сме свидетели не на опит да се въздаде най-после справедливост, а на смяна на караула. На мястото на Първановите хора на яслата ще се уреди Станишевия клан. Дойдоха на власт, и сега считат, че няма нищо по естествено тази власт да се осребри. А сребърници в енергетиката бол.

Какво следва по скритият от общественоста сценарий. Очакваме  в съвсем кратък срок да узнаем, че и кръгът „Фронтиер” на Красимир Георгиев съвсем не е стоял със скръстени ръце. На път е и реабилитацията на Румен Овчаров и завръщането му на бял кон не само в политиката, но и в енергетиката – спомнете си, че само преди месеци той определи като цел номер едно за себе си построяването на АЕЦ „Белене”. С други думи многоглавата хидра наново надига уродливата си снага. В същото време Сергей под сурдинка ще ни уверява, че ето видите ли, ако хората не желаят, строителство няма да има.  Все едно не е имало референдум, все едно с отказа на 79,78% от гласуване не беше ударен оглушителен шамар на радетелите на това безумно строителство. Искренно съжалявам, че тези, които гласуваха против него, не възприеха тактиката да си останат в къщи. Защото гласуването с „НЕ” тогава можеше да се извърши и по този начин. ДСБ и хората на Мария Капон трябва да признаят греха си да призовават хората да идат до урните. Ако не беше тази тактическа грешка, сега щеше да е по-лесно.

Възниква въпросът – какво да правим в близко бъдеще. Харесвана или не, опозицията в Народното събрание се олицетворява единствено от ГЕРБ. С тях трябва да се говори. Да се говори по отделни теми. Една от тях е и АЕЦ „Белене” Картите трябва да се сложат на масата. А това може да стане, като ГЕРБ поиска в Народното събрание да се гласува нов текст за окончателно спиране на строителството и разработване на проект за конверсия на площадката в индустриален парк. Ползата ще е многостранна.

На първо място ще се сложи край на най-мощния стимулатор на корупционни практики в цялата ни история. Това ще е резултат с гигантски последици за нашето общество. А икономията на двадесетина милиарда лева ще е допълнителна екстра, един вид награда за смелостта да отрежем Русия, след като националните ни интереси го налагат. 

На второ място. Идеята за конверсия на площадката в индустриален парк е по-вече от обещаваща. За сега там имаме преимуществено сгради, които могат да се използват за други цели – като производствени халета, складове, офиси. Инфраструктурата е като че ли създадена за да обслужва именно такава идея. Налице са три пристанища – лиманът за тежки товари, пристанище Свилоза и пристанище Свищов, фериботна връзка с Румъния, железен път и естествено пътища във всички посоки. В региона има и значителен високо образован кадрови потенциал, който ще намери тук своята реализация. А с реализацията на програмата на ЕС за Дунавския регион ще се извърши и продълбочаване на плитчините по реката и ще се осигури сигурна и ефективна връзка не само със страните от Западна Европа, а и с Атлантика. Всички тези ползи ще изчезнат при евентуалното строителство на атомната централа.

И последно. Над четвърт век общините Белене и Свищов, на територията на които се извършва строителството живееха под неговата сянка. Едно поколение живя в заблуда, бъдещето на едно поколение е пропиляно, като у него ще остане спомена за една химера. Вината за това е  идиотското решение, да им трупнат тази централа в непосредствена близост и тя не  тяхна. Та този факт не просто прогонваше инвеститорите, той превръщаше в утопия и най-беглата идея за инвестиции в нещо друго. Просто там, където има АЕЦ и трева не никне, както казва народът. Сега двете общини поемат със своята изостаналост чужди грехове. В името на справедливостта това не бива да се допуска. Те трябва да бъдат компенсирани. Но това е тема на друг разговор.