Сляпата Европа

Европа, люлката на народите и цивилизацията, никога не се е отличавала с особено благоразумие. Също като красивата финикийска принцеса, чието име носи, тя твърде лекомислено се отнася към своята сигурност. Принцесата, лесно подлъгана от Зевс, преобразен в бял бик, се оставя да бъде похитена и ражда впоследствие куп дечурлига, а гръмовержецът, доволен от геройството си, продължава да използва мимикрията и да се превръща в каквото му скимне, за да примамва глупавички хубавици. Може би тази история е дала отражение в съдбата на цялата земя, кръстена впоследствие на наивната принцеса, та поради тази причина и до днес Европа е несигурна, колебаеща се, нерешителна и доста глупава, ако съдим по броя на войните, които е водила сама със себе си.

Тази нерешителност, завоалирана с фалшива деликатност, продължава и до днес. След като за пръв път откак съществува, континентът почти се обедини, той продължава да се лута и да се озърта като бабичка на светофар, забравил как и защо се е обединил.

Нека напомним, че обединението винаги се извършва поради обща опасност. Общ враг. Обща заплаха. Никога по любов. Международната любов съществуваше само в пропагандата на кремълските диктатори; точно тия, срещу които Европа се обедини.

Това обединение, както и разпада на кремълската империя, породиха европейската еуфория. Наивна както винаги, Европа се остави да бъде заблудена, че всичко вече е наред, остава само да работим, печелим и благоденстваме.

Само че доволството приспива бдителността. Атрофира защитните реакции. Умъртвява животоспасителните инстинкти. И в един такъв момент на наивност, благоразположение и слънчев оптимизъм, Европа си осинови България – една страна далеч не толкова малка, колкото обича да се представя, когато реши да обясни защо е бедна и непривлекателна. Бедна – е, ние сме богати, ще се справим някак. Неясна политически – е, ще се оправи, нима нашият европейски пример няма да я вдъхнови?... И така, качи се и нашата страна в европейската кола, гушна се и задряма на цицката – дано пусне отвреме-навреме нещичко.

На такива организми им се вика паразитни. И злото не е толкова в тяхната безполезност – убеден съм, че никой не е очаквал от нас някакъв особен принос. Въпросът е, че са вредни. Защото разнасят болести и отрови, при това бавнодействащи, трудно установими и още по-трудно лечими.

Като лъжите, кражбите, корупцията, лицемерието, рушенето на всичко полезно и градивно. Всичко това, което взето заедно, наричаме комунизлък.

Нека не се подсмихват европейците, сигурни в имунитета си. Вече са ухапани. Вече отровата е пусната. Нека се огледат кого са избрали за председател на собствената си ПЕС. Те самички, без да ги пердашат и да им подменят бюлетините.

Дали си представят още какво може да им се случи – и ще се случи! – ако не си отворят очите? Ако не им запищи алармата?

Европа говори за пари. Нищо друго. Криза, курсове, еврозони. И в шумоленето на банкноти се забравя, че тя е преди всичко политически съюз. Всичко останало е ала-бала. Каквото и да става, континентът все някак ще се изхрани, че и ще преяде. Че и доволно ще подремне. А пък червената мечка, предрешена като бял бик, любовно ще я гледа и ще разпределя наум мръвките от бялото й рубенсово тяло.

А ние? Ние, дето изживяхме живота си в смрадливата тиня от лъжи, омраза, жестокост, гаври и всичко останало, наречено комунизъм? Толкова ли не разбраха тия многоумни европейски политици кой какъв е в тази държава – която е част от общата? Толкова ли им е безразлично? Или вярват в доброволната еволюция на комунистите в някакви нормални същества? Или допускат, че този смачкан народец ще издигне барикади, наместо паметници на диктаторите? Толкова ли е наивна тази Европа – да не използвам друга, по-точна дума?

Толкова ли не разбра, че България се управлява – без никакво прекъсване! – само и единствено от КГБ – вече шейсет и осем години, и никакви изгледи няма палачинката да се обърне? Сляпа ли си, или не ти пука, че в организма ти вече пълзят отровите, че стотици пипала са се впили в тебе и обезвреждат защитните ти сили?

Ако Европа не спаси България, страната ни ще загине. Ако ни остави сами да се борим – и единствени! – с руската зараза, няма да оцелеем. Моралният срив е страхотен, надеждата едва мъждука, летищата са задръстени от нашите бежанци. Много, много повече от сирийските и всякакви други. От другата страна, от изток, други ята самолети всекичасно изсипват на нашата територия десетки нови колонизатори, тъпкани с пари, наглост и власт.

А  Европа дреме и пресмята фючърси, курсове и съотношения. Наместо да се освести, да се огледа, да запретне ръкави и набързо да постави на място развилнелите комунисти, като захвърли глупавата реторика и празните пожелания. Те отдавна не вършат работа. Какво чака Европа, Априлско въстание ли? Да се колим ли? Е, и това ще стане, както сме я подкарали; само че след това разочарованието от Европа ще е пълно и  всеобхватно – и съвсем заслужено. Защото помощта е ценна, когато е навреме.

И ако пък толкова не й пука за самата България, нека Европа се замисли за себе си.  За да не видим някой близък ден плъхоподобната мутра станишева тържествено да вее байрака на Европейския съюз.