ГРУЗИЯ ДАВА УРОЦИ НА БЪЛГАРИЯ

Никой не се учуди, когато оня ден руската делегация стана и си излезе от Общото събрание на ООН като протест срещу речта на грузинския президент Саакашвили. За цели двадесет минути руснаците не вярваха на ушите си това, което сипеше върху главите им грузинеца. Той обаче направи това, което отдавна се очакваше.

Какво каза Саакашвили? Нищо повече от обобщена картина на путинската политика в района на бившите съветски републики.  Той започна речта си с остра критика на руските власти, които подлагат на постоянен натиск и заплахи граничещите с Русия народи. Саакашвили нарече Русия «стара империя, която се опитва да се върне в предишните си граници».

Той описа Русия като страна, която преднамерено създава конфликти и страда от пост-имперски синдром, неспособна да приеме, че вече не е империя, че външната й политика се основава на колониализъм и на принципа «разделяй и владей».

След това Саакашвили безмилостно размаза  руската инициатива за така наречения  «Евразийски съюз», тоест политическо-икономическо творение, създадено в лабораториите на путинското КГБ специално за предишните съветски републики, чиято цел, както казва Саакашвили, е «да поддържа нетолерантност, дирижирана от стари КГБ-структури и оформена да поднови старата империя».

Водачът на руската делегация Чуркин веднага окачестви речта като «русофобска», а останалите членове на делегацията бяха видимо помръкнали от тия изявления.

Да граничиш директно с агресивна държава като Русия без съмнение не е за завиждане и България има късмета да не попада в тая цифра. Наистина ли обаче това е така?

От двадесет и пет години в България протича странен и особено труден процес, който трудно може да се нарече демократизиране. Свидетели сме на особено нагъл комунистически отпор на всичко, което прилича на реформа във всички основни институции на една демокрация. Особената упоритост, с която десарските структури задържат процеса на реформиране води и най-непредубедения българин към чувството за предначертан план, координиран с Русия. Такъв план се свежда до постепенното обедняване на България и нарочно създаване на объркване и несигурност в нейното бъдеще, за да бъде тя превърната в лесна руска плячка в удобния за това момент. Такъв момент може да е осъществяването на проект като АЕЦ Белене, който може да направи неспасяема самата страна. Пред очите ни е осъществена централизация на правителствените финанси, политически дирижирано правораздаване и безизходно манипулирана преса. Особено помагат в тая подлост слабото чувство на българите за национална принадлежност, както и годините на промиване на мозъци за пословичната принадлежност на БКП към сталинския комунистически интернационал.

България без съмнение не е Грузия. В нея още не се е родил човека, който да заклейми Русия като империя на злото от трибуната на ООН. Нито българите ще излезат на протест с 400,000 както например каталунците, когато става въпрос за тяхната независимост. Колкото повече време минава, толкова повече шансовете за включването ни в евразийската общност на Путин стават по-реални, но този път – може би -  завинаги.