ДЕКОНСТРУКЦИЯ И ФАРС

Деконструкцията не е това, което си мислиш, Волгин. Или поне не това, което си превърнал в трибуна на истерическото си желание: "Разбунтуваният човек" пред микрофона, размахал (среден) пръст срещу разбунтувалите се, (и като някаква лозинка, и, разбира се, като маниер на актьорско поведение, гестус), който уж казва "не" и усеща, че е "в правото си да..." сочи синилата от бича върху празното място на своето вписване.

Деконструкцията не е ситком, казва самият Дерида, така че пишете си домашното, отдайте се на графоманията си. Когато "красивата" тълпа казва "не", тя не е длъжна да екстериоризира ценности и да изписва философски трактати, макар че мнозина от "интелигентните" функционират на този пазар. Но когато това отрицание срещне своето Друго под формата на Същото натрапливо отрицание, това вече намирисва на перверзна симулация и ексхибиционизъм.

Ако господарското означаващо се предрешава в робски одежди, то е само за да слухти и да наказва по-добре, но Вие ли не знаете това. Нима пролеткултът не продължава да дефилира преозначен по модните подиуми: полуголи и мускулести тела, които добре разбират нуждите и възможностите си. Държавният капитализъм не е от вчера и от онзи ден, а това, което прави невидимата ръка на пазара, прави видими поне един-два други органа без тяло.

Всяка "патология" имплицира свое собствено етическо становище, казва левичарят Жижек и уточнява, че истерическата реакция се състои във формулата "Това не е това!": Императивът да поддържаш желанието живо на всяка цена, по повод на всеки обект, който би могъл да го задоволи. И този симптом, струва ми се, е Вашият, доминиран от "нарцисизма на изгубената кауза", която се чувства добре, когато е далеч от властта, където може да остане недоволна и да удържи дистанцията към социалния ред.

Парадоксално или не, но радикалната левица, за която бленувате, е и мястото Ви за отстъпление от живото настояще, надгробен монумент, l'érection tombe, където ерекцията пада в "края на историята" на управляващата идеологическа оскъдица. Това навярно Ви пречи открито да аплодирате бившите комсомолци, предали се в ръцете на носталгичното увлечение към миналото и неговите живи каменни статуи. Приемете моите най-дълбоки съболезнования.